Нови схеми с измами при бързите кредити.

Фирми подлъгват потребителите да плащат за допълнителни услуги, а те оскъпяват заемите двойно. Наближава голямото празнично пазаруване и коледния пик на бързите кредити.

Треската за пазаруване преди Коледа вече започна. Ще успеем ли обаче да се справим със собствени сили с предстоящите покупки или ще се наложи да прибегнем до заем? Очакванията са за пик в тегленето на бързи кредити в последните две седмици преди Коледа. Основно на малки суми – между 200 и 500 лв., които не никога не достигат  за подаръци, празнуване и още повече за пътуване.

„Имах нужда от средства да помогна на човек. Изтеглих 1500 лева. Изплатил съм 10 721 лева”, разказва пожелал анонимност потърпевш, който ще наричаме Камен, предава NOVA.

В този капан - този мъж попада след като е принуден да подпише проект на договор, който да отиде в централата на фирмата. Много от полетата в него обаче били празни.

 „Там реално се дописваха клаузи в договора, които не бяха договорни – много по-високи лихви, много по-високи срокове на кредита”, обяснява адвокат Десислава Филипова.

„Просто се предоверих. Не бях достатъчно грамотен в тази област и не предполагах, че могат да съществуват такива работи”, споделя Камен.

След като празните полета в договора били попълнени - разбира, че трябва да върне 5364 лв. – заедно с лихвите и таксите. Истинският проблем обаче започва след като закъснява с вноските.

 „Не успях да платя 3-4 вноски и кредитът стана предсрочно изискуем”, казва той.

Той е подведен да подпише споразумение, което не му е й представено.

„Те просто идват със споразумението и казват: „Подписваш или си на арбитраж”. Нямаш мърдане, ще плащаш – ако не – на съд, съдия изпълнител", спомня си Камен.

След финансовите затруднения Камен продължава с вноските. Докато не достигнали  10 721 лв. и станали непосилни за джоба му. Тогава отново започва битка с фирмата. Този път – в съда.

Решението на съда все още се чака. При адвокат Десислава Филипова идват непрекъснато клиенти с такива сигнали. А схемите, с които се подвеждат кандидатите за кредит, стават все по-нагли. Особено след като държавата сложи таван на годишния процент на разходите. За да заобикалят това законово изискване, фирмите прилагат най-различни схеми. Най-новата: на клиентите се предлага пакет с атрактивни услуги, които щели значително да облекчат връщането на заема. Цената на допълнителните, уж, екстри обаче рядко е обявявана.

Кредитните експерти  ги представят като вид много изгодна в тяхна полза застраховка. Тези „услуги” се плащат в цялост, което води и до ново споразумение. А лицето може да не използва нито една от тези услуги или само една.

Според адвокат Филипова - фирмите притискали потребителите и с допълнителни такси. Като такса „гарант”, която трябвало да плащат, ако не осигурят поръчители. Често обаче изискванията към гарантите са  непосилни, а  на практика  таксата се превръща в задължителна.

 „Експресното разглеждане на молбата за кредита  също оскъпява и може да стигне до стотици проценти на годината. Ние не го виждаме, защото обикновено сумата е малка, но е в пъти по-голяма”, обясни Стойне Василев, финансов консултант.

„Видите ли такса „бързина”, такса „поръчител” – трябва да бъде нащрек и да попитате за размера им, това е сериозен разход.  Доста често тези такси се разбират от потребителите на по-късен етап”, обяснява финансовият анализатор Десислава Николова, „Моите пари”.

Делата с бързите кредити не приключват бързо в съда. Но често са в полза на потребителите.

За да не падаме в капаните на бързите кредити – внимателно трябва да проучваме търговците, от които ще искаме заем. А всички условия по кредита трябва да се изписват в стандартния европейски формуляр. По закон – без дребен шрифт. Специалистите съветват:

„Да се доверяваме само на утвърдени имена, да проверяваме в сайта на БНБ дали фигурира в списъка на небанковите финансови институции, да не се доверяваме на хора, които ни се обаждат на телефона”, казва Василев.

Особено внимателни трябва да бъдем в дните преди Коледа, когато нуждата от бързи пари расте. Преглеждаме оферти в интернет. Търговците ни примамват с атрактивни реклами с обещания за облекчени условия и бързи пари срещу ниска лихва.

„Може да има точно такива фирми, които се създават покрай празниците, и после не биват чувани от никой. Предлагат се промоционални условия – като подаръци – телефони, телевизори, екскурзии – това е червена лампа – безплатен обяд няма”, обясни Пейо Майорски  от  Асоциация за защита на потребителите.

Според статистиката всеки от нас ще изхарчи средно по 330 лв. за подаръци – за най-близките ни 8-9 души. Основно ще пазаруваме дрехи, обувки, козметика, смартфони и таблети, както и книги, музика и филми.

Николай Цветанов от Асоциацията за отговорно небанково кредитиране обясни, че потребителите трябва да се обръщат към КЗП и да потърсят правата си.

„Всички такси трябва да бъдат включени в стандартния европейски формуляр и да го изискваме, когато кандидатстваме. Когато обаче искаме да ползваме допълнителни услуги, които не са включени в услугата – например за експресно теглене – сега-веднага – то и отсрещната страна трябва да вложи допълнителен ресурс, за да осигури достъпа до тази услуга и тогава се начисляват нови такси. За да бъдат законосъобразни – те не са включени в услугата – т.е.е те са някаква да кажем „глезотия”, която вие желаете – а не нещо задължително. За да ползвате самия кредит – важно е да видите каква е стандартната услуга и какво надграждане над нея. Компаниите с добри търговски практики обясняват тези неща. Тези пакети не могат да струват огромни суми”, казва още Цветанов.