Гребеновидна медуза е мигрирала в Черно море с корабите

Нова медуза в Черно море създава конкуренция на цацата за хранителните ресурси, предупреди морският експерт д-р Йордан Господинов. Гребеновидната медуза, която не е типична за нашите води, се излюпва едновременно с цацата и се храни със същия планктон.

"Гребеновидната медуза, която учените отбелязват, че не е специфична за нашето море, излюпва се по едно и също време с цацата и изяжда много голяма част от храната ѝ," обясни д-р Господинов пред "България Днес".

Експертът, който е председател на създадения през 2015 година Консултативен съвет за Черно море, подчерта, че новата медуза се храни със същия планктон и се явява конкуренция за местните видове риби. Въпреки това, той успокои, че запасът от цаца не е застрашен.

Цацата не е застрашена от изчезване

"Запасът от цаца е много по-голям от този, който ловим. По българския бряг по научни данни има 50-60 хиляди тона, ние ловим 3-4 хиляди," обясни д-р Господинов. Той подчерта, че цацата не е мигриращ вид и си живее в Черно море, затова не бива да се притесняваме.

Според морския експерт, новите видове като гребеновидната медуза се появяват в Черно море чрез отпадните води на корабите или се залепват по корабите, които идват от други места. Това е типичният начин, по който инвазивни видове навлизат в морските екосистеми.

Климатичните промени променят морето

Д-р Господинов посочи, че с повишаването на температурата България придобива по-африкански, средиземноморски климат. Средната годишна температура на водата в Черно море се е повишила с повече от 1 градус, което води до катаклизми като прекален цъфтеж на планктона.

"През последните години установяваме, че действително има промяна. Похвално е това, че се направиха много пречиствателни станции. Факт е, че онази химическа индустрия, която бълваше химикали във водата, вече я няма," заяви експертът.

Възстановяват се изчезнали видове

Положителната новина е, че се наблюдава появата на нови видове и по-големи популации на съществуващите. Появиха се видове, специфични за Средиземно и Адриатическо море, като син рак, който според д-р Господинов "ще се окаже голям деликатес".

Възстановява се и черноморската скумрия, която през 1950-1960 година е изчезнала по редица причини. Рапанът, който първоначално е бил рядко срещан, сега се оказва ценна храна с 4-5 пъти повече белтък от говеждото месо.

Проблеми във вътрешните водоеми

Горещините и безводието създават сериозни проблеми за пъстървовите видове във вътрешните водоеми. Те се отглеждат високо в планината, над 800 метра надморска височина, където малкото вода от реките и изворите повишава температурата в басейните и намалява кислорода.

"В големите язовири рибата спря да се храни, слезе на дъното, умира всеки ден. 80% е смъртността в Девин и Триград," съобщи д-р Господинов.

Как да помогнем на морето

Морският експерт призова за селективност в риболова и забрана за улов на бяла мида в размножителния период. Той подчерта необходимостта от по-малко замърсяване с пластмасови отпадъци, които се разграждат до микропластмаси и влизат във водата.

"Трябват още пречиствателни станции. Да се намали наторяването на селскостопанските култури. В подпочвените води отиват много азотни торове в Черно море, които водят до еутрофикация," предупреди експертът.