Морската гореща вълна "Петното" унищожи екосистемите в Тихия океан за три години

Океанът ври, а морските горещи вълни изтриват границите на животинския свят. От 2014 до 2016 година западният бряг на Северна Америка преживя нещо безпрецедентно: морските повърхности се загряха с до 4 градуса над нормалното. Това "Петно" – както го кръстиха моряците – се оказа не просто локално затопляне, а апокалиптичен преглед на това как климатичната криза се разгръща под водата.

"Морската гореща вълна доведе до безпрецедентни екологични смущения по хиляди мили брегова линия", заяви Самюъл Старко от Университета на Виктория.

Изследователи анализираха над 330 теренни доклада и очертаха една картина, която е по-близо до научна фантастика, отколкото до биология: масова миграция на морски видове, срив на хранителните вериги и смърт на милиони животни.

Паника в подводния свят

Топлите води гониха обичайните морски обитатели далеч от домовете им. Делфини, морски охлюви и риби се местиха стотици километри на север – в търсене на спасение. Тези размествания причиниха хаос: хищници пристигнаха без плячка, новодошлите нарушиха екосистемния баланс, а съществуващите риболовни регулации се оказаха напълно неадекватни.

Междувременно биолозите работиха в реално време, картографирайки новите ареали и предупреждавайки рибари, еколози и управници: океанът вече не следва старите правила.

Водорасли падат, таралежи настъпват

В северна Калифорния водорасловите гори се сринаха с над 90 процента поради комбинацията от топлинен шок и агресивното нашествие на морски таралежи. Загубата на водорасли беше двойна катастрофа – те са и храна, и убежище за морския живот. Без тях морските уши изчезнаха, а таралежите се множиха безконтролно.

През 2018 година риболовът на морски уши беше официално забранен. Днес гмуркачи доброволци събират ръчно морски таралежи, опитвайки се да дадат шанс на екосистемата да се възстанови.

Глад и масова смърт

Топлата вода не просто разстрои менюто на обитателите – тя убиваше. Милиони морски птици, включително кайри, умряха от глад, защото храната просто изчезна. Същото важеше за гърбати китове, морски лъвове и тюлени – те не можеха да навакса калорийния недостиг, дори когато "плячката" беше там.

Топлината не носеше само жега – тя носеше и болести. Унищожението на слънчогледовите морски звезди отключи верига от последици: таралежите и мидите се размножиха неконтролируемо, а морското дъно се промени химически.

От планктона до икономиката

Горещините в океана стигнаха чак до най-малките организми – зоопланктона. Мастно-богатите видове изчезнаха, а на тяхно място дойдоха по-бедни на енергия тропически видове. Хищниците започнаха да харчат повече калории за лов, отколкото получаваха от улова. Това беше биологична безизходица.

Риболовната индустрия загуби десетки милиони долара. Само през 2015 година вреден цъфтеж на водорасли, стимулиран от топлинната вълна, затвори риболова на раци в Дъндженес, причинявайки загуби за близо 100 милиона долара. Туризмът също пострада – китове нямаше, посетители – също.

Климатичната реакция

Помощта от държавата дойде със закъснение, а традиционните бюрократични канали се задъхваха пред темповете на климатичните събития. Затова учените настояват за мобилни морски резервати, които да се адаптират към миграцията на видове, гъвкави риболовни лицензи, базирани на температура и видова плътност, и системи за ранно предупреждение.

Бъдещето не е обнадеждаващо

От осемдесетте години насам морските горещи вълни се увеличиха шест пъти. Те не са каприз, а нова климатична норма. И колкото по-дълго траят, толкова по-малко време остава за възстановяване между тях.

Единственият дългосрочен лек остава намаляването на въглеродните емисии. Но междувременно са нужни незабавни, локални действия: възстановяване на влажни зони, контрол на замърсяването, адаптивно управление на рибарството и устойчив туризъм.

"Петното" беше само началото. Следващата гореща вълна може да не даде втори шанс.