Държавните висши училища са пред финансов колапс с дефицит от близо 600 милиона лева

Вероятно ще има ново увеличение на студентските такси, тъй като това остава единственият приходоизточник за държавните висши училища. Това прогнозира председателят на Съвета на ректорите проф. Миглена Темелкова, цитирана от NOVA.

Според нея основната причина за тази негативна тенденция е огромната "дупка" в бюджета за висше образование.

Финансов дефицит и липса на алтернативи

"Причината е, че дефицитът, който се отваря в бюджета на висшето образование, е около 500-600 милиона лева. Университетите няма как да заплатят тази цена, ако нямат преходни остатъци, освен с вдигане на таксите. Това е единственият приходоизточник за държавните висши училища", коментира проф. Темелкова.

Ситуацията поставя ректорите в невъзможност да покрият разходите си без допълнителна тежест върху студентите и техните семейства.

Връзката между образование и бизнес

Председателят на Съвета на ректорите подчерта, че държавата не прави достатъчно, за да стимулира връзката между бизнеса и университетите.

"Тя е длъжник на бизнеса и на образованието. Необходим е широк диалог между всички заинтересовани страни, защото образованието следва да е национален приоритет и визия", категорична е проф. Темелкова.

Тя даде пример с парадоксалното заплащане на експертите от практиката.

"Бизнесът преподава при нас, но ние му плащаме жълти стотинки за това. Една такава компания заплаща на своите служители хиляди левове, а ние плащаме за час 20-30 лева. Тоест бизнесът по този начин инвестира в университетите", обясни тя.

Въпреки трудностите, частният сектор помага чрез оборудване на лаборатории и зали. "Инвестициите в нашия университет са около половин милион лева годишно. Ние тези пари от министерството не ги виждаме за няколко години в бюджетите си", допълни проф. Темелкова.

Структура на висшето образование

Към момента в България функционират 51 висши учебни заведения, от които 38 са държавни, а 13 – частни. Проф. Темелкова направи исторически паралел с периода преди 1989 година, когато държавните университети са били с един повече.

"В момента го няма Висшето артилерийско училище в Шумен", припомни тя, като допълни, че дефицитът на кадри е наложил възстановяването на Висшето военновъздушно училище преди няколко години.

Според нея образователната система е изградена върху няколко широкопрофилни университета и множество специализирани висши училища, които са по-гъвкави и адаптивни към промените. Като пример за успешно развитие тя посочи Висшето училище по телекомуникации и пощи, което е единственото, увеличило капацитета си заради засилен интерес от кандидат-студенти.