Финансовото министерство лансира още безсмислени ограничения

Министерството на финансите лансира пълна забрана на плащанията в брой в строителния сектор чрез изненадващ текст, скрит в проекта за промени на Закона за хазарта, съобщават от вестник „Сега“.

Предложението на ведомството, ръководено от Гълъб Донев, е част от данъчния пакет за следващата година и е подложено на обществено обсъждане до 23 октомври.

Без кеш дори за дребни ремонти

Новият регламент предвижда абсолютно всички плащания между строителни предприятия, изпълнители и подизпълнители да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка. Това включва договори за строителни и монтажни дейности, доставка на материали, техника, оборудване и свързаните с тях услуги. Забраната обхваща дори частичните плащания и авансовите вноски. На практика това означава, че всяка сделка в сферата на строителството трябва непременно да преминава през банка или дигитален портфейл. Звучи амбициозно и сериозно, но всъщност се лансира забрана на нещо, което вече е забранено. Според действащия Закон за ограничаване на плащанията в брой прагът за кешови трансакции за всички сектори у нас е 5112 евро. В строителството обаче вече почти не съществуват услуги под тази сума, което прави сделките на ръка забранени и без новия текст.

Мотивите на финансовото министерство

Екипът на Министерството на финансите мотивира промяната със спецификата на строителния бранш, който използва масово подизпълнители – често малки фирми или физически лица.

„Плащанията в брой създават предпоставки за затруднена проследимост на финансовите потоци, укриване на приходи, недекларирана заетост и използване на фиктивни разходи за намаляване на данъчните задължения“, посочват от ведомството. Очакванията са, че забраната ще осигури надеждна документална следа и ефективен контрол върху реално извършените услуги и декларираните приходи.

Парадоксът на контрола

Въпреки амбициозните заявки за изсветляване на бизнеса, експерти критикуват подхода на институциите, които налагат тотална забрана за дребните сделки, докато контролът при големите обществени поръчки остава неефективен. Емблематичен пример за това е изчезването на милиони евро в брой, раздадени като аванси за строителството на магистрала „Хемус“.

Към момента ведомството не е представило разчети какви допълнителни приходи очаква да влязат в държавната хазна от новата мярка, нито има данни за броя на наложените досега наказания за нерегламентирани плащания в сектора.

Законът предвижда сериозни санкции за нарушителите на ограниченията. Физическите лица се наказват с глоба в размер на 25 процента от платената в брой сума, а за юридическите лица имуществената санкция е 50 процента. При повторно нарушение предвидените глоби се удвояват.