Ръстът на строителството в България се срина под 1%
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0

Секторът отчита втори пореден месечен спад през септември
Годишният растеж на строителното производство в България се срина от 6,8% през април до едва 0,6% през септември тази година, показват публикуваните днес данни на европейската статистическа служба Евростат, цитирани от БГНЕС. Въпреки че страната ни все още запазва минимален положителен резултат на годишна база, секторът регистрира втори пореден месечен спад и дава все по-отчетливи сигнали за охлаждане след силния старт от началото на годината. На този фон европейското строителство също не показва убедителни признаци за възстановяване, а националните пазари в съюза се движат с различна скорост и в противоположни посоки.
Пет месеца на постепенно охлаждане в България
През септември строителното производство у нас се е свило с 1,1% спрямо август. Това задълбочава негативната тенденция от предходния месец, когато статистиката отчете намаление от 1,0%. По този начин само в рамките на два последователни месеца българският строителен сектор натрупва спад от над 2%.
Още по-ясен сигнал за състоянието на активността в бранша дава движението на годишния показател през последните пет месеца. Докато през септември обемът на производството е бил с едва 0,6% над равнището от същия месец на миналата година, през пролетта и лятото темповете бяха многократно по-високи. През април годишният ръст достигна 6,8%, през май беше 4,0%, през юни се ускори до 5,6%, през юли възлезе на 4,7%, а през август спадна до 2,2%. Тази последователна низходяща линия показва, че макар българското строителство формално да остава на положителна територия спрямо миналата година, неговата експанзия бързо губи инерция.
Контрастите на европейския пазар и примерът на Румъния
На общоевропейско равнище първият есенен месец също преминава под знака на стагнацията. Според предварителните сезонно изгладени оценки на Евростат строителното производство в еврозоната е нараснало символично с 0,1% през септември спрямо август, докато в целия Европейски съюз се е свило с 0,5%. Месец по-рано, през август, в еврозоната беше регистриран спад от 0,5% при нулева промяна за ЕС като цяло. На годишна база картината в Европа остава изцяло отрицателна — спрямо септември миналата година строителната продукция е намаляла с 1,5% в еврозоната и с 1,4% в Европейския съюз.
Зад тези общи числа обаче се крият резки диспропорции между отделните държави членки. На месечна база най-силен подем през септември отчита Словения с ръст от 4,6%, следвана от Словакия с 2,2%, както и Финландия и Швеция с по 1,0%. На обратния полюс с най-тежко месечно свиване са Унгария със спад от 9,9%, Румъния със 7,8% и Полша със 7,2%.
При годишното сравнение най-сериозен отлив в строителството е регистриран в Испания, където производството е намаляло с 9,7%, следвана от Полша със спад от 8,9% и Унгария с 5,6%. Най-висок годишен растеж в целия съюз бележат Румъния с 13,1%, Финландия с 12,6% и Словения с 4,9%. Случаят със северната ни съседка е особено показателен за спецификата на сектора — въпреки резкия месечен срив от 7,8% през септември, Румъния остава лидер по годишен ръст в ЕС с 13,1%, което доказва, че едномесечните колебания не са достатъчни за оценка на цялостната траектория на националните пазари.
Какво реално измерва статистиката
Новите данни поставят България в междинна позиция на европейската карта. От една страна, страната ни все още се представя по-добре от средните отрицателни показатели за еврозоната и Европейския съюз на годишна база. От друга страна, преднината на родния сектор постепенно се стопява, а разминаването между положителния годишен резултат и отрицателната месечна динамика очертава необходимостта от по-внимателна оценка на рисковете пред бранша.
От ключово значение за разбирането на тези процеси е самата методология на европейската статистика. Индексът на строителното производство измерва единствено динамиката в реалния физически обем на извършената дейност, без да се влияе от инфлацията, поскъпването на материалите или крайната пазарна стойност на обектите. Показателят обхваща трите основни стълба на сектора - строителството на сгради, гражданското и инфраструктурното строителство, както и специализираните строителни дейности. Това означава, че отчетеното забавяне у нас отразява реално свиване на физическата работа по обектите, а не ценови колебания на пазара на имоти.






















