Анализаторът прогнозира военен конфликт, но икономическата логика сочи към дипломатически блъф

Ислямската република разполага подводни дронове и "умни мини" в стратегическия Ормузки проток, подготвяйки се за потенциален сблъсък със Съединените американски щати. Това заяви международният анализатор Мартин Табаков, цитиран от bTV тази неделя (22 февруари към 11:30 часа), очертавайки песимистичен сценарий за развитието на кризата в Близкия изток.

Военна реторика или геополитически покер

Според анализатора, позициите на Вашингтон и Техеран са толкова раздалечени, че военният конфликт изглежда по-вероятен от дипломатическия пробив. "На базата на всичко това, което се наблюдава на терен, боя се, че отговорът е по-скоро положителен", посочи Мартин Табаков, визирайки мащабното струпване на американски сили и повишената бойна готовност на иранската армия, включваща дори заповеди за децентрализирани действия.

Зад апокалиптичните прогнози обаче прозира и класическа геополитическа игра на нерви. Заплахата от затваряне на Ормузкия проток – ключова артерия, през която преминава около 20% от световния петрол – е най-силният възпиращ коз на Техеран. Използването на асиметрични оръжия като подводни дронове има за цел да блокира евентуален превантивен американски удар чрез заплахата от непосилно висока икономическа цена за целия свят.

Ядреният възел и моралният риск от войната

Основният препъникамък в отношенията остава ядрената програма на Иран. Докато американската администрация настоява за драстично ограничаване на обогатяването на уран до 3-4% (ниво за граждански цели), Техеран категорично защитава правото си на суверенна ядрена енергетика и отказва да приеме чужд диктат.

"Когато американците са дали своето предложение на Иран по отношение на тяхната ракетна програма в рамките на един плик, иранският външен министър Абас Арагчи дори не го отворил, върнал го е директно", коментира Мартин Табаков.

Въпреки словесните престрелки и демонстрацията на мускули, пълномащабна война би била пагубна и за двете страни. За Иран това би означавало тотален икономически колапс и риск от падане на режима на фона на вече рекордната инфлация и социално недоволство. За САЩ пък цената би се изразила в глобална рецесия заради неизбежния енергиен шок. Следователно военните маневри в Залива към момента изпълняват ролята на високорискова стратегия за издействане на по-добри позиции на масата за преговори.