Диригентът се завръща в служебния кабинет на Андрей Гюров на фона на хронични проблеми в сектора

Директорът на Софийската филхармония Найден Тодоров отново поема управлението на Министерството на културата. Неговото име стана ясно официално тази сутрин при представянето на новия служебен кабинет на премиера Андрей Гюров пред президента Илияна Йотова.

Сигурният избор срещу системните проблеми

Назначаването на Тодоров се превръща в традиция за служебните правителства у нас. Той заемаше същия пост в кабинетите на Гълъб Донев през 2023 година и на Димитър Главчев през 2024 година. Изборът на авторитетно лице в арт средите е удобен политически ход, който цели да демонстрира стабилност и да тушира напрежението в гилдията. Този подход обаче често служи като параван, зад който остават нерешените структурни проблеми – от хроничното недофинансиране на регионалните културни институти до липсата на цялостна стратегия за развитие.

Богата визитка без гаранция за реформи

Музикалната кариера на маестрото е впечатляваща. Роден през 1974 година в Пловдив, той специализира във Виена, Йерусалим и София. Професионалният му път е тясно свързан и с Русе, където в продължение на 12 години управлява местната Държавна опера. От 2017 година е начело на Софийската филхармония, която реализира успешни гастроли на престижни сцени като зала "Бозар" в Брюксел и Берлинската филхармония.

Въпреки богатия международен опит и магистърската степен по мениджмънт на културата, ефективността на един служебен министър в България остава силно ограничена.

Липсващият дебат за финансирането

Основният проблем пред новото старо ръководство на министерството остава суровата икономическата реалност. Биографичните справки припомнят успехите му като диригент на над 130 издадени диска в чужбина и изявите му като автор на книгата "Полъх от ангели". Административната работа обаче изисква справяне с разпределянето на оскъдни държавни бюджети.

Липсата на редовно правителство обрича културния сектор на режим на оцеляване, в който личният авторитет на министъра не може да компенсира структурните дисбаланси и острата нужда от дълбоки финансови реформи.