Тежката диагноза остави Ел Голеадор в Германия по време на поклонението

Легендарният нападател Любослав Пенев не успя да присъства на поклонението пред своя чичо и ментор Димитър Пенев, което събра хиляди признателни българи днес на Националния стадион "Васил Левски". Докато "Златното поколение" и футболният елит си взимаха последно сбогом със Стратега, неговият племенник изпрати сърцераздирателно послание от болничната стая в Германия, където води своята най-тежка битка – тази с рака.

"Прости ми, че не бях там"

В часовете, когато траурната церемония в София бе в своя пик, Любослав Пенев публикува втори емоционален пост в социалните мрежи, който разкрива дълбоката лична драма зад отсъствието му. Думите му не бяха просто сбогуване, а молба за прошка към човека, който го създаде като футболист.

"Сбогом, Чичо. Прости ми, че не успях да те изпратя лично и да бъда редом с целия велик български отбор, който ти създаде, за да обединиш в радостта ѝ цяла България. Благодаря ти за всичко. Завинаги в сърцата ни. Почивай в мир", написа Ел Голеадор.

Отсъствието на Любослав Пенев днес е мрачно потвърждение за сериозността на състоянието му. Той се намира в специализирана клиника в Германия за лечение на онкологично заболяване – факт, който възпрепятства завръщането му дори за погребението на най-близкия му роднина.

Краят на една епоха

Поклонението пред Димитър Пенев, който почина на 3 януари на 80-годишна възраст, се превърна в своеобразно събиране на "Златното поколение", създадено именно от Стратега. Въпреки че Любослав бе физически отсъстващ, неговата сянка и тази на болестта му тегнеха над церемонията, напомняйки за крехкостта дори на най-големите ни герои.

Преди два дни, непосредствено след вестта за кончината, Любослав Пенев сподели първата си реакция: "Чичо, днес болката е тиха, но дълбока. Загубих човек, който беше моята опора". Днешното му послание обаче затваря кръга на скръбта с финално "сбогом" от дистанция, белязано от невъзможността да бъде до ковчега на чичо си.

Това е вторият път, в който фамилия Пеневи се сблъсква челно с коварната диагноза, но този път Любослав е принуден да води битката далеч от родината, точно когато семейството му има най-голяма нужда от обединение.