Петролният шок от Близкия изток удря икономиката като през 70-те

Ескалацията на военния конфликт в Близкия изток и последвалите удари по инфраструктурата крият риск от сериозен недостиг на петрол, който може да принуди държавите в Европа да въведат лимити за потребление. Предупреждението отправи финансистът Левон Хампарцумян, който сравни задаващата се икономическа буря с големия петролен шок от 70-те години на миналия век.

Прогнозата му идва на фона на официалните предупреждения от Международната агенция по енергетика (МАЕ), която само преди ден обяви, че петролният дефицит ще се задълбочи критично през април.

Бомбите блокират световното производство

Според Хампарцумян проблемът отдавна е надхвърлил логистичните спънки по веригите за доставки и вече се превръща в дълбока криза на самото производство.

"Оказва се, че всъщност ние имаме криза на логистиката, обаче криза и на производството", заяви Левон Хампарцумян в предаването „Лице в лице“ по bTV. Той подчерта, че възстановяването на петролните рафинерии и индустриални мощности не става с магическа пръчка. "Производствените инсталации, които са спрени, а пък и бомбардирани, може би в някои случаи леко повредени, това не е просто зелено копче, червено копче – спираме ги, пускаме ги. Като домашния хладилник. Има време, докато се възстановят и докато влязат в производствен режим", обясни банкерът.

Дори при хипотетичен сценарий за незабавно прекратяване на огъня, икономическите последици вече са факт. "Така че дори утре да свърши войната с някакъв прекрасен мир, пак ще се усети", категоричен бе той. Ситуацията се усложнява допълнително от изключителната несигурност на пазарите и непредвидимата политическа реторика на световните лидери.

Риск от лимитиране на потреблението

Най-тревожният сценарий, който финансистът очерта, е свързан с физическата липса на енергийни ресурси. "По-големият удар предстои, ако тази несигурност продължи. Вече започват да се чуват гласове, че не е само цената, а дали въобще ще има какво да си купим за горива и газ", посочи Хампарцумян.

Това може да наложи драстични мерки на европейско ниво, включително ограничаване на работното време, масова работа от вкъщи и дори въвеждане на дажби. "Най-вероятно ще работим, но ще влезем в някакъв режим на високи цени, недостиг, може би някакъв вид лимитиране – еди колко си литра на месец", допълни той.

Скъпи торове и нова вълна на инфлация

Горивният шок ще се прехвърли неизбежно към земеделието и трапезата на потребителите. Според скорошен анализ на Българската народна банка (БНБ), при силно неблагоприятен сценарий заради кризата в Близкия изток, средната инфлация у нас през 2026 година може да удари 4,9%.

"Торовете поскъпват. Торовете – това е утрешната земеделска продукция. Тоест днес, когато торовете са скъпи, след 5–6 месеца земеделската продукция ще трябва да калкулира тази по-висока цена", обясни механизма Хампарцумян. "Очаква ни – в зависимост от това какъв сценарий ще бъде – инфлационен натиск, може би дефицити на някои неща, съответно по-високи цени".

Въпреки мрачните перспективи, финансистът посочи един ключов позитив за България – влизането на страната ни в еврозоната от 1 януари тази година. "Това, че на прага на една криза сме в еврото, всъщност е позитивно", заяви той, отхвърляйки твърденията, че новата валута затруднява живота на гражданите.

Що се отнася до локалните проблеми с високите цени в търговските вериги, Хампарцумян бе категоричен, че те се дължат на малкия пазар и липсата на конкуренция, като допусна, че "най-вероятно в определени сектори има картели". Той разкритикува и опитите на държавата да се намесва в ценообразуването, давайки за пример Унгария, където подобни мерки доведоха до рекордна инфлация и празни бензиностанции.