Финансистът определи липсата на кеш като "скърцане", а незаконните такси – като грешка в софтуера

Историческият 1 януари 2026 г. дойде, България вече е в еврозоната, а банковият сектор побърза да си пише отличен за техническото изпълнение. Докато обаче трезорите празнуват дигиталния си успех, гражданите и малкият бизнес се сблъскаха с челен удар в реалността – празни банкомати, липса на дребни евроцентове и "къдрави цени", които тихичко бъркат в джоба на потребителя. В студиото на "Дарик" банкерът Левон Хампарцумян влезе в ролята на адвокат на системата, разделяйки процеса на "IT триумф" и "логистично напрежение".

Банките в облаците, хората на опашката

Според Хампарцумян, банките днес са повече IT компании, отколкото финансови институции, и в това отношение преходът е минал "по-гладко от очакваното". Системите за картови разплащания и мобилно банкиране заработиха още на 2 януари – факт, който никой не отрича. Но тази дигитална идилия рязко контрастира с физическата реалност по улиците.

Оправданието за масовата липса на евро банкноти и монети в банкоматите и търговската мрежа през първите 10 дни на годината бе намерено в "логистиката". Банкерът посочи, че подмяната на 7000 тона монети е задача, която не става с "магическа пръчка" за пет работни дни. Въпросът, който остава висящ обаче, е защо институциите, които имаха години за подготовка, изглеждат изненадани от обема на кешовата икономика в България.

"Големите вериги се справиха, защото разбират от логистика. Малките магазини ще догонват," коментира хладнокръвно Хампарцумян, прехвърляйки проблема от системното планиране към дребните търговци, които в момента играят ролята на обменни бюра без необходимия ресурс.

"Къдравите цени" и митът за пазарния регулатор

Едно от най-видимите последствия от новата валута са така наречените от финансиста "къдрави цени" – суми с много знаци след десетичната запетая, резултат от фиксирания курс. Според Хампарцумян това създава само техническо неудобство и нужда от повече монети. Той категорично отхвърли тезата за спекула и скрита инфлация, заявявайки, че "най-добрият контрольор е потребителят", който може да наказва търговците с отказа си да купува.

Тази пазарна логика обаче звучи цинично в условията на малките населени места или при стоките от първа необходимост, където избор липсва. Липсата на 1 и 2 евроцента в обращение, комбинирана с "къдравите цени", създава перфектната буря за закръгляване на сметките – винаги в посока нагоре.

Незаконните такси: "Грешка в кода"

Може би най-скандалният момент от първите дни на еврото – случаите на банки, начислили такси за превалутиране или броене на монети въпреки законовата забрана – беше неглижиран от експерта като технически гаф.

"Някой не е пипнал системата. Ще им върнат парите," заяви той, омаловажавайки факта, че подобни действия са директно нарушение на Закона за въвеждане на еврото, а не просто "IT недоглеждане".

Еврото като "скъп костюм"

В анализа си Хампарцумян използва метафората, че с еврото България си е купила "репутационен костюм". Членството в елитния клуб ни прави по-тежки на международната сцена и улеснява бизнеса. Но той предупреди, че валутата сама по себе си не е "ваксина срещу лошо управление", нито социална помощ.

Докато банкерът гледа към глобалната картина – реиндустриализацията на Европа и конкуренцията с Китай, редовият българин все още се опитва да свикне с новите монети и да разбере защо "репутационният костюм" му стяга толкова много в джоба.