Финансистът предупреди за рисковете от имотния балон и нарастващия държавен дълг

Бюджетът на страната е конструиран с основна цел да удовлетвори максимален брой потенциални гласоподаватели на управляващите, а не да осигури финансова стабилност. Такова мнение изрази финансистът Левон Хампарцумян в ефира на предаването "Пресечна точка" по NOVA. Той направи остра дисекция на макроикономическата рамка за следващата година, като акцентира върху дисбалансите в заплащането и рисковете пред икономиката.

"Един от цитатите на Ленин е, че в държава, в която полицаите получават повече от учителите, е полицейска държава", припомни Хампарцумян, коментирайки приоритетите в разпределението на публичните средства.

Популизъм и дефицит

Според банкера, политическата класа се води от два основни мотива при съставянето на държавната сметка – достъп до разпределението на ресурсите и гарантиране на преизбирането си.

"Това никой не го казва, но е истината. Защото политиците имат две цели - едната е да имат достъп до разпределението на публичните пари, втората - правейки това, пак да бъдат избрани", заяви Хампарцумян. Той подчерта, че основният проблем на бюджета е неговият дефицит, който се планира в момент на икономически растеж – време, когато по правило държавата би трябвало да спестява, а не да трупа дългове.

Парадоксът на заплатите

Хампарцумян обърна внимание на тревожна тенденция, отбелязана и в есенната макроикономическа прогноза на Европейската комисия – изпреварващият ръст на възнагражденията в обществения сектор.

"Това не е естествено", категоричен бе финансистът относно ситуацията, в която държавата плаща по-високи заплати от частния бизнес. Междувременно прогнозите сочат, че цените на храните ще останат високи и през 2026 година, притиснати от нарастващите разходи за труд и скъпия внос.

Предупреждение за гръцки сценарий

Въпреки че България все още поддържа сравнително ниски нива на външен дълг и се готви за влизане в еврозоната, Хампарцумян предупреди, че "безплатният обяд" скоро ще приключи.

"Външните банки ще ни дадат кредит, но един ден купонът ще свърши и идва сметката. Тогава, ако нямаме с какво да платим и тези пари не са били инвестирани в нещо, което генерира нови приходи, ще трябва пак да се затягат колани и да се намаляват пенсии", прогнозира експертът. Той направи мрачен паралел с икономическите кризи в Кипър, Гърция и Румъния от близкото минало.

Рискове на имотния пазар

В анализа си Левон Хампарцумян засегна и темата за жилищното кредитиране, цитирайки предупрежденията на Кристалина Георгиева. Според него експанзията на ипотечните кредити крие сериозни подводни камъни, тъй като недвижимите имоти са първият актив, който губи ликвидност при икономическа стагнация.

"Той е и последният, който остава, но не може да ядем тухли и керемиди", коментира образно финансистът. Той отправи предупреждение към хората, които купуват жилища с инвестиционна цел, наричайки сектора "изключително волатилна и податлива на всякакви външни влияния сфера".