Държавата трябва да харчи колкото изкарва

Ръстът на възнагражденията в България засилва инфлационния натиск върху цените, въпреки че в момента икономиката се справя добре благодарение на силното вътрешно потребление. Това обяви финансистът Левон Хампарцумян тази вечер в предаването „Денят ON AIR“ по телевизия Bulgaria ON AIR.

Повод за коментара му стана решението на Парламента да вдигне тавана на държавния дълг, което отново разпали сериозни спорове между политици и икономисти относно нивата на дефицита и държавните разходи.

Инструментите за управление на държавния дълг

Новият дълг и растящият дефицит изкараха на преден план въпроса докъде може да си позволи да харчи държавата. Докато част от експертите защитават тезата, че заемите са необходим инструмент за икономическо развитие, други предупреждават, че сметката просто се прехвърля напред във времето. Хампарцумян обясни, че в управлението на държавните финанси няма твърда граница „да“ и „не“ за вземането на дълг. По думите му той все още е на относително ниски нива, но това не трябва да носи успокоение. Финансистът обвърза новите финансови траншове и с изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

„Те го взимат, защото ако някакви неща не се случат по ПВУ, все пак тези пари да ги похарчат за фирмите, които са заслужили да участват по ПВУ, а там случайни фирми няма“, посочи Левон Хампарцумян. Той допълни, че дефицитният бюджет не е структурен проблем, ако е резултат от инвестиция, която ще донесе реални блага за обществото през следващите 10 – 15 години.

Политическият контекст и консолидацията

В политически план финансистът отбеляза, че решението е получило твърда подкрепа от партиите ГЕРБ и ДПС. Той коментира и изборните резултати на формацията „Прогресивна България“, като подчерта, че политическите промени не сменят автоматично собствеността на компаниите в страната. Според него е крайно време емоционалните и алармистки изказвания от типа „парите свършиха“ да отстъпят място на професионалния и разумен разговор за държавната хазна.

„Реалността е, че трябва да започнем да вървим към консолидация на бюджета - да харчим толкова, колкото сме изкарали“, категоричен бе Хампарцумян.

Глобалният инфлационен натиск и контролът

Макар икономическата ситуация в страната да остава стабилна заради пазаруването и вътрешното потребление, повишаването на доходите остава сериозен фактор за движението на цените нагоре. Хампарцумян напомни, че инфлационният натиск в момента е глобално явление, което се наблюдава по целия свят. Финансистът направи и паралел между възможностите на банковата система и специализираните държавни органи за сигурност по отношение на разкриването на финансови престъпления.

„Няма банка, която да има инструментите, с които разполага ДАНС и ако има престъпление, да го намери“, заключи Левон Хампарцумян.