Доц. Даниела Петрова обяснява защо жаждата не е достатъчен ориентир при възрастни хора

Дехидратацията е състояние, което се развива когато тялото губи повече течности, отколкото приема, което води до нарушение на нормалните жизнени функции и може да предизвика сериозни остри увреждания в организма. За това предупреждава доц. Даниела Петрова от Клиниката по нефрология на Военномедицинска академия.

"Малките деца, хората в напреднала възраст и пациентите с хронични заболявания като захарен диабет са изложени на висок риск от дехидратация, особено през лятото, когато температурите са много високи," обяснява специалистът.

Според доц. Петрова основните причини за дехидратация включват недостатъчен прием на вода, диария и повръщане, силно потене в резултат на повишена температура на околната среда или физическо натоварване, прием на диуретици или лаксативи.

Жаждата не е надежден ориентир

Най-честите симптоми на дехидратация са жажда, сухота в устата, напукани устни и сух език, намалено количество на отделената урина и отделяне на тъмна урина, главоболие, световъртеж, обща отпадналост, мускулни крампи и запек.

"Трябва да се има предвид, че жаждата не винаги е адекватен признак на дехидратация, особено при възрастни хора," подчертава доц. Петрова.

По-тежките форми могат да доведат до понижено артериално налягане, ускорен пулс, учестено дишане и нарушения в съзнанието.

Препоръки за превенция

За превенция на дехидратацията нефрологът от ВМА препоръчва прием на 8-10 чаши вода дневно, като количеството трябва да се увеличи при тежко физическо натоварване или заболяване, което води до загуба на течности.

При леките форми на дехидратация лечението включва прием на течности, преди всичко вода и други напитки, богати на електролити, прием на храни с високо водно съдържание като плодове и зеленчуци, намален прием на алкохол, газирани напитки и кофеин.

Сериозни рискове за бъбреците

Дехидратацията може да доведе до остри или трайни последствия върху работата на бъбреците, които регулират водно-електролитния баланс в организма и филтрират отпадни вещества от кръвта.

Сред рисковете доц. Петрова изброява остро бъбречно увреждане - състояние, свързано с остро повишаване на нивата на урея и креатинин в кръвта и електролитни нарушения, което е обратимо при навременно започнала хидратация.

"Честото повтаряне на периоди на дехидратация може да доведе до трайни увреждания върху различни бъбречни структури и влошаване на бъбречната функция," предупреждава специалистът.

Допълнителни рискове

Освен хроничното бъбречно заболяване, недостатъчната хидратация може да причини бъбречно каменна болест в резултат на концентриране на урината и повишена минерална кристализация.

Според доц. Петрова се увеличава и рискът от уринарни инфекции поради намаленото количество на отделената урина и удължения престой на урина в пикочния мехур, което създава благоприятни условия за развитие на бактерии.

Тежките състояния на дехидратация изискват медицинска намеса и лечение с интравенозни вливания на електролитни разтвори, както и лечение на причините за дехидратация.