Проблемът е, че цените падат и българските производители трябва да продадат сега по-евтино, каза икономистът

"Има принципен проблем с подобен подход. От незапомнени времена всеки, който произвежда и продава нещо, иска да няма конкуренция. Това не е български феномен, не е феномен само със земеделските производители".

Така Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика коментира предложението на Европейската комисия за въвеждане на временна забрана за пет украински храни - слънчогледовото олио, слънчогледово и рапично семе, за царевица и за пшеница - в петте европейски държави, сред които България, които са най-засегнати от увеличения заради войната внос.

Забраната ще бъде наложена веднага след като Полша, България, Унгария, Словакия и Румъния я приемат, и ще важи до 5 юни, когато изтича решението на ЕС за безмитен внос на украинска земеделска продукция. Очаква се следващата седмица страните от ЕС да гласуват за едногодишно удължаване на безмитния внос на украински земеделски продукти, съобщи Дарик Радио.

За България решението влезе в сила от 24 април и ще продължи до 30 юни 2023 година. Изненадата е, че се забранява вноса на цели 20 стоки. Сред тях са: мека и твърда пшеница; пшенично брашно; семена от слънчоглед; слънчогледово масло; царевица; пчелен мед и пчелни продукти; сурово мляко; сухо мляко; млечен концентрат; орехи; лешници; яйца; птиче месо; свинско месо; овче и козе месо; ръж; ечемик; овесени ядки; сорго; елда; нишестета, инулин, пшеничен глутен; соя; ленено семе; рапица; вино; винен оцет; етилов алкохол.

Лъчезар Богданов беше безкрайно критичен към решението на българското правителство, твърдейки, че то тръгва срещу основни принципи на пазара.

"Това са основни спорове - дали трябва да пуснем съседите да ни продават, или да затворим пазарите си. Войни са водени за тези свободи и забрани. Винаги, винаги, винаги това представлява прехвърляне на благосъстояние и доход, защото вместо потребителят да има достъп до повече избор, той е принуден да живее в свят, в който има по-малко избор", посочи още икономистът.

Според него тази забрана, извън морализаторската защита, най-вероятно няма да сработи поради простата причина, че това са стандартизирани международно търгувани борсови стоки. Тези зърнени култури ще стигнат до европейския пазар, каза Богданов. Дали ще стигнат през България, или през друго място, така или иначе те ще се предлагат и в крайна сметка ще бъдат част от уравнението търсене и предлагане, допълни той.

"България е огромен нетен износител на пшеница. Вътрешното потребление вероятно е между 1/6 и 1/4 от това, което се произвежда. Така или иначе българските производители трябва да продават на глобалния пазар. Тяхната болка всъщност е, че пада цената на зърното на международните пазари", обясни икономистът.

Лъчезар Богданов припомни, че в момента цената на пшеницата е по-висока от средната за петте години преди войната. Той уточни, че оплакването не е дали идва, или не идва украинско зърно в България, въпросът е, че цените падат.

"Това е оплакването, което се маскира като спиране на вноса, който щял да наводни българския пазар. Проблемът е, че цените падат и българските производители трябва да продадат сега по-евтино, отколкото бяха цените миналата пролет и лято", каза още Лъчезар Богданов.

"Данните, които виждаме, не подсказват, че украинското зърно е много по-евтино, но естествено, че когато са голям производител, това че продават на пазара води до по-ниски цени", допълни икономистът.

По думите му важното е, че и слънчогледа, и пшеницата дори след спада на цените са все още значително по-скъпи, отколкото бяха в петгодишния средносрочен период преди войната.

"Безспорно трендът е неудържим - ако видите в момента цените на олиото и на едро в световните борси - няма как да бъде спрян този тренд надолу. Това, което се случи през 2022 г. - паниката около войната - всички залагаха, че ще има рекордно поскъпване на тези храни и суровини. Видя се обаче, че дори с войната всъщност има производство на храни", посочи Лъчезар Богданов.