„Да с*реш в найлонова торбичка, щото вода няма, и лай*ата увити под леглото, и това съм виждал”.

Гледах го на спирката, срещу мен стоеше човек, смазан убит от работа. Чакаше обещания от българската агенция „чрез която кандидатства за работа във склад” , уж редовния превоз за 7 паунда на ден и се тревожеше…Гризеше си ноктите, а на лицето му изписана мъка. Знаех защо…

Той си мислеше дали ще мине изобщо нелегалният пакистански микробус и да го вземе от работа. Беше бачкал във фризера на минус 28 градуса цели 10 часа, а сега вече чакаше втори час на студа, малко по -встрани от спирката за градския транспорт. Нелегални бусове, измами и лъжливи обещания. Квартирата-кочина беше далеко .. Най-малко на 60 километра Човекът беше дошъл от България, подлъган с надежди, и заслепен от блянове, които скоро след като пристигна на острова, бързо погреба някъде там в квартирата кочина в, която дори нямаше вода да се изкъпеш, или пък да пуснеш казанчето на тоалетната.

Румънци, молдованци и българи. Но зли българи, по-студени и от фризера на минус двайсе…

Човекът стоеше прав, студа щипеше тялото му, но той стоически издържаше..Беше някъде около 6 часа и всичко наоколо беше потънало в мрак и студ, а той спеше прав и се тресеше. Виждах как очите му се затварят. Профучаващите коли и камиони го караха да се буди от време на време, преди да се е сгромолясал встрани от магистралата на 100 метра от реглементираната спирка…

Бус нямаше да дойде да го вземе, а на следващия ден трябваше да бъде отново на работа във 4:00 сутринта. Човекът мразеше целия свят, беше излъган, фрустриран, смазан от работа и без надежда.

В България го чакаха жена и деца… Да изпраща пари.

Човекът се скри от хиризонта, легна под едни храсти близо до склада, така че да не го виждат от пътя, загърна се със якенцето си, и хлипайки от яростна болка и омраза към света, опитваше да спи. Той беше просто поредното куче. Поредният икономически емигрант във Обединеното кралство…

…

Бусовете са незаконни, вече им конфикуваха 3, ако не се лъжа. Да не си мислите, че плащат данъци или ще ви дадат билетче.

А може след 12 часова смяна, да пътувате прави и да минете през още 2 склада за други пътници. И пътя от скромните час и половина маааалко да се удължи

Квартирите са незаконни също – нямаш нито документи, нито договори, нито нищо. Ако не си съгласен, можеш да спиш навънка или да си ходиш.

За дървениците и плъховете -да не говорим.

Тук става дума за „дедовия“, тук става дума за излъгани надежди, за истинския живот. Да сереш в найлонова торбичка, щото вода няма, и лай*ата увити под леглото, и това съм виждал.

Модерното рафинирано робство. И бедният човечец, работникът несретен след 10-12 часа смяна се прибира смазан, но пък лекува болката с мисълта “ изкарвам money, money, money“…

Георги Кехайов