Кристалина Георгиева: Войната изтри 20% от енергията на световната икономика
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0

МВФ предупреждава за тежка рецесия, ако конфликтът в Близкия изток продължи до лятото
Световната икономика все още има шанс да се възстанови бързо от безпрецедентния енергиен шок, но само при условие, че войната в Близкия изток приключи през следващите няколко седмици. Ако мащабният конфликт между Съединените щати, Израел и Иран продължи до лятото, глобалната икономическа ситуация ще се влоши драстично. Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева по време на събитие в кулоарите на Пролетните срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон.
По думите на Георгиева, заради блокадата на ключови търговски пътища, около 20 процента от природния газ и петрола към момента физически липсват от световната икономика. Тя призова правителствата да преустановят практиката да трупат национални петролни резерви и да избягват налагането на забрани за износ на горива.
"Не вредете. Не влошавайте шока в предлагането", апелира Георгиева, цитирана от световните агенции.
Тя отправи директна критика към правителствата за проваления ефект от мащабното освобождаване на стратегически резерви от страна на Международната агенция за енергията (МАЕ). Според МВФ мярката не е постигнала целта си да успокои пазарите, тъй като редица държави са използвали освободените обеми не за да стабилизират цените, а за да попълнят собствените си запаси.
Енергийният шок и блокадата на Ормуз
Изявлението на Кристалина Георгиева идва на фона на най-големия срив в енергийните доставки от 70-те години на миналия век насам. Войната, която избухна в края на февруари 2026 година, доведе до ефективното затваряне на Ормузкия проток за международно корабоплаване. Трафикът през ключовата артерия е спаднал с над 70 процента, след като бяха извършени атаки с дронове срещу търговски съдове, а САЩ обявиха официална блокада на иранските пристанища в началото на тази седмица.
Ситуацията се усложни допълнително през март, когато инфраструктурата за втечнен природен газ на Катар претърпя тежки удари. Преди атаката страната осигуряваше близо 80 процента от втечнения газ за Азиатско-тихоокеанския регион, като според анализатори пълното възстановяване на мощностите ще отнеме между три и пет години.
Резултатът от кризата изстреля цените на горивата до рекордни нива. Към средата на април суровият петрол сорт Брент трайно надхвърли границата от 100 долара за барел. В Европа цените на авиационното гориво скочиха драстично – от 90 на 200 долара за барел от началото на конфликта.
Заплахата от глобална рецесия и глад
Експертите на МВФ вече понижиха прогнозата си за глобалния икономически растеж за 2026 година до 3,1 процента. Според негативния сценарий на институцията, ако цената на петрола се задържи над 100 долара за барел до края на 2027 година, светът е изправен пред реална заплаха от рецесия. За да следят динамиката на енергийния пазар, МВФ, Световната банка и МАЕ ще провеждат извънредни координационни срещи на всеки две седмици.
Ударът обаче е най-тежък за развиващите се икономики. От МВФ очакват заявки за спешно финансиране в размер между 20 и 50 милиарда долара от засегнати държави с ниски доходи. Световната банка от своя страна обяви готовност да мобилизира до 70 милиарда долара през следващите шест месеца.
Според оценки на международните институции, над 45 милиона допълнителни души по света в момента са изложени на риск от продоволствена несигурност заради рекордния скок в цените на торовете, пряко свързан с недостига на природен газ.
Алтернативни анализатори обаче предупреждават, че очакванията на МВФ за бързо възстановяване може да се окажат нереалистични. От международната мрежа Jubilee USA Network посочват, че дори при незабавно прекратяване на огъня, разрушенията по енергийната инфраструктура и прекъснатите вериги на доставки ще оставят дълготраен отпечатък върху световната икономика, увеличавайки рязко бедността.
Ситуацията в България
На фона на глобалния дефицит, България към момента успява да запази стабилност на вътрешния пазар. Според официалните данни страната ни разполага с гарантирани запаси от горива за 90 дни напред. За да бъде предотвратена локална криза с доставките в условията на европейски дефицит, правителството вече наложи временна забрана за износ на дизел и авиационно гориво.






















