Енергийната комисия гласува края на скъпия ток от малки фотоволтаици

Преференциалните цени за изкупуване на електрическа енергия от нови покривни и фасадни соларни инсталации с мощност до 30 киловата отпадат окончателно. Промените в Закона за енергията от възобновяемите източници (ЗЕВИ) бяха приети на второ четене от парламентарната комисия по енергетика този вторник, съобщават от „Капитал“. Основният мотив на депутатите е поевтиняването на технологията, която вече е достатъчно конкурентна на свободния пазар, както и позицията на Европейската комисия, че тези тарифи представляват недопустима държавна помощ.

Новите правила ще важат единствено за обекти, въведени в експлоатация след влизането на закона в сила. Собствениците на вече изградени централи със сключени стари договори няма да бъдат засегнати от рестрикцията.

Кой ще плаща вноски във фонда за енергийна сигурност

Разделителната линия между старите и новите правила минава и през отчисленията към държавата. Производителите с мощност до 30 киловата, които продължават да продават тока си по преференциални тарифи, ще дължат и занапред вноска от 5% от своите приходи към фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Причината е, че те реално се ползват от компенсаторния механизъм на самия фонд.

От това плащане се освобождават всички собственици на солари, които реализират енергията си изцяло на свободния пазар, включително и инсталациите, пуснати в експлоатация след 2021 година. „Така те се третират еднакво“, обясни председателят на ресорната парламентарна комисия Румяна Петрова.

До момента инвестициите в малки покривни системи се насърчаваха чрез дългосрочни договори, а Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) определяше всяка година гарантирана изкупна цена, надвишаваща пазарната. С промените България изпълнява изискванията на европейска директива от 2023 година, чието забавяне след май миналата година вече доведе до наказателна процедура от Брюксел.

Спешни ремонти заради милиардите от Европа

Настоящият ремонт на закона е поредният в рамките на едва три месеца. Предишната спешна намеса на депутатите беше продиктувана от реалната заплаха страната да загуби средства по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Тогава парламентът удължи срока на становищата за присъединяване на нови вятърни централи от три на девет месеца и въведе облекчения за операторите на затворени енергийни мрежи.

Тези стъпки получиха подкрепата на Министерството на енергетиката, енергийния регулатор и сектора. Според главния оперативен директор на Българската ветроенергийна асоциация Мария Кръстева удълженият срок не просто спасява плащанията по плана, но и отговаря на реалното време, необходимо за развитието на вятърните проекти у нас.

Сблъсък за земеделските земи и приоритетните зони

Гласуваните във вторник текстове уреждат и създаването на специални зони за ускорено внедряване на възобновяеми източници, като се регламентира и участието на обществеността при изготвянето на плановете. Картите на тези територии ще бъдат публично достъпни на сайтовете на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и на Министерството на енергетиката, за да може всеки гражданин да провери планираните обекти и екологичните мерки към тях.

Темата за териториалното разпределение на зелените централи вече предизвика сериозно напрежение. От една страна, екологичната оценка към актуализирания Интегриран план в областта на енергетиката и климата залага спорни буферни зони, които ограничават вятърните генератори. От друга страна, екоминистерството наскоро обяви свой нов подход към инвеститорите, който съвпадна по време с протести на формацията „Задруга за запазване на България“ и симпатизанти на партия „Величие“ срещу изграждането на перки и соларни паркове върху обработваеми земи.

От ведомството аргументираха позицията си с прекомерното струпване на централи в определени региони, където панелите вече заемат сериозен дял от землищата. „Опасенията на местните общности за въздействието върху здравето и качеството на живот, земеделските земи, природата и облика на населените места трябва да бъдат взети предвид. Особено внимание изисква навлизането на големи енергийни проекти в продуктивни земеделски територии, които имат значение за местния поминък и продоволствената сигурност на страната“, посочват в официалната си позиция от МОСВ.

Реакцията на бизнеса беше мигновена, като инвеститорите определиха тезата на министерството като неподкрепени с факти внушения, които могат да блокират проекти за милиарди евро.