Археолози с високотехнологично оборудване изследват дъното на Черно море в търсене на плавателни съдове от Античността до 19 век

Екип от български и международни учени започна мащабно подводно археологическо проучване край крайбрежието на град Китен. С помощта на специализирано оборудване, сред което високочувствителен магнитометър и сонар, те се опитват да открият потънали кораби, скрити под пясъка и тинята на морското дъно.

Изследванията се водят от екип на Центъра за подводна археология, ръководен от д-р Драгомир Гърбов, с участието на доц. д-р Крум Бъчваров от Университета на Кънектикът и Института за морска археология. Проучването обхваща района около нос "Урдовиза" – историческа крепост и важен търговски пункт през Средновековието.

„В южния китенски залив имаме информация за най-малко пет потънали кораба. Три от тях вече са документирани, за още два имаме сигнали от водолази“, посочва пред БНТ д-р Гърбов. По думите му, крайбрежието в този район е силно разчленено и лишено от защитени пристанища, което го прави опасно за плаване – особено при североизточни ветрове.

Текущите проучвания се фокусират върху кораба „Урдовиза“, потънал в близост до пристанището на Китен. Този ветроходен кораб от XIX век е открит в изключително добро състояние, въпреки че е бил погребан под няколко метра тиня, пренесена от река Караагач. Изследователите смятат, че корабът е бил натоварен с дървен материал и е потънал скоро след отплаване. Анализите на дървените греди сочат, че плавателният съд е бил построен около 1827 – 1829 година.

Магнитометърът, използван по време на проучването, успешно идентифицира магнитни аномалии, които могат да свидетелстват за скрити метални части – от железни крепежи до антични амфори. „Печенето на глината променя магнитния ѝ отпечатък, което ни помага да открием дори керамични предмети,“ обяснява доц. Бъчваров.

Фотограметричното заснемане, ръководено от Ивелина Петкова, позволява създаване на изключително точен триизмерен модел на обекта. При много слаба видимост под водата, именно тези 3D изображения осигуряват критично важна информация за разположението и състоянието на находките.

Сред най-интересните открития са изящна дървена помпа, част от осушителната система на кораба, както и предмети от капитанската каюта – включително китайски чаши за чай, сгъваема маса със златен варак и османски лули с ахатов мундщук.

Изследователите предполагат, че корабът е бил собственост на трима души – Костадин, Исак и Панайот – чиито имена са изписани върху дърворезба, заедно с християнски символ „Иисус Христос Ни Ка“. Откритите бъклици и керамика подсказват, че екипажът също е бил християнски.

Следващите етапи от проучването ще включват сондажи в зони с магнитни аномалии, включително в района на скалния риф „Мармалята“, известен с бурните вълни и опасни подводни структури – предполагаемо място на ново, още неразкрито корабокрушение, възможно от VI – VII век.

Подводните открития край Китен вече попълват важна празнина в историята на мореплаването по българското Черноморие, където писмени източници за корабостроене почти липсват. Учените са категорични – дъното на Черно море крие още много тайни.