Колко струва лутането между затваряне, отваряне и пак затваряне

0
"Ние сме оставени на самотек", споделят засегнати от мерките
"Ние сме оставени на самотек", споделят засегнати от мерките

Той е сервитьор, който работи на пъпа на София, буквално. Преди два дни е платил 140 лева за дезинфектанти, с които чисти масите и в този четвъртък следобед

Репортаж на Свободна Европа

Това е цената за препаратите за един месец напред за целия ресторант, но явно ще се ползват след време. Заведението ще затвори в понеделник, както ще направят и всички останали в страната. Причината е високият ръст на болните и починалите от COVID-19. Правителството реши да затвори почти всичко, след като само 20 дни по-рано всичко беше отворено.

Ще го наречем Георги.  Той е съгласен със затварянето в понеделник: "Много неща си измислят в правителството, но точно броя на умрелите няма как да измислят. Опасно си е".

Това, което му тежи, не са новите по-радикални мерки. Тежи му лутането на кабинета между "затваряне, отваряне и пак затваряне", а също и липсата на помощ от държавата.

"Ние сме оставени на самотек", казва. Намества черната маска, която е тръгнала да се свлича от носа надолу, и вади сервитьорския тефтер от престилката. Пише нещо за секунди, а после удря с опакото на ръката по намачканите листа.

"Ето го бе, за една година не съм работил 7 месеца. От държавата съм взел пари на два пъти - 400 лева за декември, които дойдоха през февруари, и 650 лева за януари, които съм взел оня ден, в средата на март значи". Дори не е ядосан. Обяснява положението така хладнокръвно и бързо, както се прави сметката за две шопски салати.

От какво живее тогава? "От спестявания", казва. Докато разчиства съседната маса, на четири пъти повтаря едно и също изречение: "Значи [в правителството] хем мислят, че с 400 лева на месец може да се живее, хем си казват, че може и да си ги чакаме тия 400 лева, нали". На последното повтаряне вече е ядосан.

"Добре че си освободих квартирата"

"Надявам се поне този път да няма забавяне с парите". Мирослава сякаш е чакала някой да й зададе въпрос за затварянето, защото изстрелва отговора на секундата.

Тя продава детски дрехи в софийски мол заедно с Димана. Магазинът е от малките и пъстрите, изненадващо празен на фона на шумната сграда. От единия му щанд проблясват пайети. Синьо яке за едногодишно дете е фон за жълти и червени колички.

При предишното затваряне Мирослава и Димана* са получавали по 24 лева на ден от помощта "Запази ме". Имали са късмет, защото са получили парите, макар и със закъснение. Но имат познати в същото положение, които все още не са взели дори и това.

"Добре че си освободих квартирата, защото сега щях да дължа много пари", казва Мирослава. Навреме е изчислила, че цялото лутане между отваряне и затваряне ще продължи още година, така че се е преместила при приятеля си.

Резюмира отношението на държавата към бизнеса като Георги, защото казва, че всеки е оставен да се оправя сам: "Който спестил пари, спестил".

Няма представа, че няколко социални нива по-нагоре мениджърите казват дума по дума абсолютно същото. Сигурно защото за една година моловете и търговските центрове бяха затваряни общо три пъти.

“Ние вече цяла година отваряме и затваряме и никаква помощ не получаваме от държавата”, казва Лилия Кръстева, управител за България на Ceres Management Services - компанията мениджър на Park Center Sofia.

“Ние цяла година си понасяме тежестта на кризата сами. Плащаме всичко, наемателите ни също страдат”, казва Кръстева.

За да се справят със ситуацията, моловете са принудени да намалят наемите на помещенията, които отдават. “Целият сектор е потърпевш и буквално пред фалит. И няма предвидимост”.

Не иска да противопоставя един на друг различните бизнеси. "Не искаме и другите да са зле, а да се реши по-генерално проблемът - да има някаква помощ и за нас”, казва Кръстева. За нея “всички сме в една лодка".

Това е единственото й мнение, което се разминава с това на двете продавачки. Те почти едновременно казват, че има бизнес, който е по-зле от търговския - ресторантьорският.

Отваряне и затваряне на ресторантите

В деня на любовта и виното, 14 февруари, премиерът Бойко Борисов звучеше твърд и категоричен:

"На 1 март задължително отваряш ресторантите. Повече по тази тема няма да се говори. И 2 и 3 хиляди да са [новозаразените] – отваряме. Дотогава трябва да е минала вълната, да са минали 2-3 седмици", разпореди в средата на февруари министър-председателят Бойко Борисов на здравния министър Костадин Ангелов. И ресторантите отвориха.

Точно месец по-късно Борисов пак беше категоричен, но по различен начин: "До 31 март ще се приложат най-строги противоепидемични мерки, защото животът и здравето на хората са най-важни", каза Борисов в четвъртък. И ресторантите затвориха.

“Отворих на първи март, след като не бях работил от края на ноември. И тези две седмици работа през март имат много контретно измерение в цифри”, казва по телефона Лъчезар Захариев, председател на Българската асоциация на заведенията.

За няколко минути разговор той описва не цената на затварянето, което предстои от понеделник, а нещо, което се забелязва много по-трудно: цената, която бизнесът плаща за краткото си отваряне от 1 до 20 март.

"Наемът започна да тече в пълния си размер"

“[За да започнем работа на 1 март], първо платих абонамента за касовите апарати. Таксата им за обект е между 80 и 300 лева”, каза Захариев.

Едно от заведенията, които той управлява, е с 280 места. Почистването там е струвало около 2 хиляди лева.

“Плаща се и наем. Ако [до 1 март] си договорил отсрочка или отстъпка от наема, този наем [след 1 март] започва да тече в пълния си размер. Предплатихме за целия месец”, казва Лъчезар Захариев.

Само в едно от заведенията той е работодател на 42 души. “Настаних персонала, като предплатих и квартирите за един месец”. За да се върнат хората на работа, са им дадени аванси и са подписани договори, върху които сега ще бъдат платени и осигуровките за месец.

След това е дошъл редът на изхвърлянето на продуктите с изтекъл срок на годност и е започнало първоначалното зареждане, за да може заведението да отвори на 1 март. “Зареждането на една такава кухня е около 15-20 хил. лева, за да се може да се работи по менюто, което имаме”, казва Захариев.

Тези пари са били нужни само за да се задвижи цикълът на работа. Но ето че две седмици по-късно работата отново трябва да спре. Захариев няма яснота дали и как ще бъдат подпомогнати хората, заети в сектора. “Никой не ни е викал за разговор”, казва той.

В момента той е зает с мисълта за по-непосредствени проблеми, които ще трябва да реши само след три дни: “В неделя в 22 часа ще започнем да изхвърляме това, което вече сме купили, защото то ще се развали”.

В центъра на София в същия час и в същия ден сервитьорът Георги ще прави абсолютно същото. "Ще се съберем с хората от кухнята и ще си разделим това, което можем, а останалото ще изхвърлим", казва той, докато чака хората от голямата маса в дъното да се разберат кой ще плати сметката.

Вече си е върнал хладнокръвието и почти философски обобщава: "Всъщност имам голям късмет, защото живея сам и нямам деца. И заведението има късмет, защото е малко и зарежда всеки ден продукти. Като купим в неделя 10 кила сирене, колкото е нужно за деня, лесно ще си разделим това, което ще остане. Но не ми се мисли за големите ресторанти, които купуват за седмица напред. Всичко ще им се развали, само напитките ще останат".

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

Грозното гадже е като москвича - хем върши работа, хем не ти го барат!

Харесай Дунавмост във Фейсбук