65% от дълговете не са обхванати от закона, който регулира колекторските фирми

Приетият през юни тази година Закон за лицата, обслужващи кредити и купувачите на кредити покрива само банковите кредити, които представляват едва 35 процента от общия обем задължения. Останалите 65 процента от дълговете - към небанкови институции и телекоми, остават извън регулацията, което позволява на колекторските фирми да продължат с познатите методи на натиск и психически тормоз. Това съобщиха от Асоциацията за защита на потребителите.

Между първо и второ четене на законопроекта депутатите премахнаха ключови текстове, които щяха да разширят обхвата му. Според данните на Асоциацията за управление на вземания, банките и небанковите институции, основно фирми за бързи кредити, се изравниха с по 35 процента дял от общия обем дългове, а телекомуникационните оператори са трети с 18 процента.

Растат необслужваните кредити

По данни на Българската народна банка за второто тримесечие на 2025 година, брутните необслужвани кредити се увеличиха със 127 милиона лева, или 3,3 процента, до 3,9 милиарда лева. При домакинствата ръстът е 43 милиона лева. Увеличение спрямо предходното тримесечие беше отчетено за секторите "други финансови предприятия" с 52 милиона лева и "нефинансови предприятия" с 38 милиона лева.

Средният размер на продадените потребителски кредити за 2024 година е 909 лева, според данните на Асоциацията за управление на вземания. Парадоксът е, че процедурата на доброволно изпълнение е доказано ефективен инструмент тъкмо при тези задължения, които се увеличават значително, ако се събират по съдебен път.

Сърбия изпреварва България

България изостава в защитата на основни човешки права, като отказва упорито години наред да въведе европейския опит в сферата на задлъжнялостта. Съседна Сърбия отдавна прилага европейския модел на "доброволно изпълнение", който насърчава разсрочването и доброволното погасяване на дълговете.

Сръбският закон забранява телефонния тормоз, допуска единствено писмени напомняния и защитава длъжниците от злоупотреби. За разлика от България, в Сърбия не може да се прехвърлят задължения на потребители без тяхно изрично съгласие. Докато в България колекторите купуват всичко и упражняват тормоз за плащане на погасени по давност вземания.

Европейската процедура

Доброволното изпълнение е европейска процедура, при която съдебен изпълнител кани длъжника да плати доброволно без принуда, запори и заплахи. Процедурата позволява разсрочване на дълга чрез споразумение, е безплатна за длъжника и спестява съдебни и адвокатски такси. Длъжникът има право да откаже процедурата, което намалява натоварването на съдилищата.

"Днес, когато броят на проблемните кредити расте, а хората са подложени на ежедневен натиск от увеличаващите се безконтролно цени и вилнееща инфлация, България остава единствената държава в региона без механизъм за защита на длъжниците," заяви Пейо Майорски, председател на Асоциацията за защита на потребителите.

Законопроектът беше внесен първоначално от Министерски съвет в опит да се регулира дейността на колекторските фирми. Парламентът го прие на второ четене през юни тази година, но с ограничен обхват, който не включва значителна част от задълженията, събирани от колекторски компании.