Строителството, ресторантьорството са начело в сивата икономика

България държи първенството в ЕС по сива икономика с около 34,6% от БВП през 2023 г., което представлява близо 64 милиарда лева извън официалната статистика, показва анализ на Националната агенция за приходите.

"Най-ощетени при явлението 'заплати в плик' са работниците, защото губят осигурителни права и данъчни привилегии", коментира Калин Атанасов, експерт от НАП.

Според анализите най-много укриват доходи в строителството, хотелиерството и ресторантьорството, бюти услугите (фризьори, козметици, маникюристи), домашните майстори и инфлуенсърите.

При проверки НАП откри работници в строителството и ресторантьорството, получаващи над 3000 лева нетно, въпреки че официално са осигурявани на минимална заплата.

Агенцията идентифицира около 10 000 души от бюти индустрията като рискови за укриване на доходи, а при домашните ремонти в над 60% от случаите не се издава касова бележка.

Политиците и борбата със сивата икономика

Въпросът за укриването на доходи е и политически – депутатите ежегодно приемат промени в законодателството, насочени към изсветляване на икономиката и повишаване на събираемостта. Основната месечна заплата на народните представители е малко над 7000 лева, като те са обект на обществен контрол за прозрачност при декларирането на доходите си.

Парламентарните комисии редовно обсъждат мерки срещу сивата икономика, но те често потъват в политически спорове, а конкретните резултати в борбата с укриването на доходи остават скромни. Противоречията между икономическите интереси и електоралните съображения често спъват по-радикалните промени.

С разрастването на социалните мрежи, инфлуенсърите също попадат под наблюдение на НАП заради недекларирани приходи от реклами, партньорства и спонсорства.

Укриването на доходи води до по-ниски обезщетения при болест, майчинство или безработица, а работодателите рискуват глоби до 15 000 лева и дори до 8 години лишаване от свобода при тежки случаи.