Усещането за тормоз е индивидуален сигнал за нарушени личните граници

Психологът Петя Кривицки представи задълбочен анализ на стреса и тормоза на работното място. В ефира на предаването "Lege Artis" по БНР тя подчерта, че разбирането на собствените реакции и лични граници е в основата на справянето с тези предизвикателства.

Добрият и лошият стрес

Според Кривицки стресът невинаги е негативно явление. Той бива два вида.

"Добрият" стрес действа мотивиращо, дава енергия и засилва концентрацията. Това е вътрешното напрежение, което подтиква към действие и развитие.

От другата страна е "лошият" стрес – "парализиращият, изтощаващият, този, който ограничава възможностите ни и постепенно води до изчерпване", обясни психологът.

Ключът, според специалиста, е в умението да се разпознае навреме кога положителното напрежение преминава във вредно и да се реагира адекватно.

Тормозът на работното място

Кривицки акцентира върху това, че усещането за тормоз е дълбоко индивидуално. То невинаги се проявява чрез видими действия, а често е вътрешно състояние – сигнал, че личните граници са нарушени.

Всяка позиция има своите ясно формулирани задължения. Когато се навлиза в сферата на личните взаимоотношения или се упражнява натиск извън професионалния контекст, това може да бъде възприето като тормоз. Ето защо е важно човек да разпознава собствените си усещания за дискомфорт и да не ги подценява.

Как компаниите се справят

Според психолога "умните компании" все по-често инвестират в борба със стреса и търсят подкрепа от консултативни психолози и специалисти по психично здраве. Причината е, че "най-добре работи човек, който се чувства добре."

Професионалната среда се променя, но и индивидуалната нагласа е от съществено значение. Един служител може да възприеме работата си като стимулираща, докато друг – като източник на постоянен стрес.

Личният избор и нагласата

Кривицки подчертава, че макар човек сам да избира професията си, възприятието дали тя е източник на стрес зависи от вътрешното му отношение.

"Страхът, когато стане прекомерен, ни ограничава и ни парализира", казва психологът, цитиран от БНР.

Затова най-добрият подход е активната грижа за собственото психично здраве – промяна в нагласата, развиване на устойчивост и умение за саморегулация. Кривицки сподели, че е създала и мобилно приложение, което помага на хората в трудни моменти, когато тревожността и напрежението надделяват.