Когато Рори Къртис се събужда в болницата, той не знае къде се намира и как е попаднал там

Когато се събудиш от кома, в която си изпаднал след тежка катастрофа, говориш на френски и се мислиш за Матю Макконъхи, със сигурност не срещаш разбиране в света, който те заобикаля. После започваш да си мислиш, че си на 10 години, след това, че си доста по-възрастен от годините, на които си, а накрая се чудиш кой е човекът, който те гледа в огледалото.

Тези мъчителни моменти преживява един британски футболист от полупрофесионалните лиги. Той обаче успява да се възстанови, като преминава през почти чудеса, пише BG VOICE

Когато Рори Къртис се събужда в болницата, той не знае къде се намира и как е попаднал там. Не помни миналото си на обещаващ нападател в академията на „Манчестър Юнайтед“. Не помни и катастрофата, оставила го със счупено ребро, счупен лакът и мозъчен кръвоизлив. Но когато отваря очи, той проговаря свободно на френски - език, който някога е учил в училище, но оттогава отдавна е забравил.

Къртис говори с такава лекота и съвършено произношение, че френскоговорящата медицинска сестра пита баща му от коя част на Франция е момчето. Перфектният му френски обаче продължава само по време на този първи разговор и се изпарява бързо като спомен от сън.

„Чувайки моя френски, баща ми започна да изследва откъде идва нашият род“, разказва футболистът. „Оказва се, че произходът на семейство Къртис е от Нормандия, но това е било през XIX век. Сега, ако напишете името ми в YouTube, ще видите конспиративни теории, че мозъкът може да запазва познанията на цели поколения. Луда работа“, споделя Рори, цитиран от BBC и webcafe. Пътното произшествие, което Рори Къртис тотално е забравил, се случва през август 2012 г.

Тогава той е на 22 и пътува по работа за строителната компания, в която работи паралелно с футболните си занимания. Неговият микробус се блъска странично в камион, преобръща се и поема тежестта на удара при верижна катастрофа между общо шест автомобила.

На пожарникарите им отнема 40 минути, за да го извадят, и травмите му са толкова тежки, че той веднага е поставен в изкуствена кома. Остава в това състояние шест дни в болница „Кралица Елизабет“ в Бирмингам. Лекарите съветват семейството му да се готви за дълго, трудно и само частично възстановяване. Не е много вероятно той отново да проходи и да проговори.

Всъщност обаче тогава докторите просто подценяват организма на Рори Къртис. Катастрофата не е първото му голямо премеждие.

Когато е 7-годишен, му поставят диагнозата септицемия и лекари му дават само 50% шанс за живот

Става дума за сериозно и често фатално заболяване, което се характеризира с наличие на множество активно делящи се бактерии в кръвта. В резултат на това възниква системен отговор, водещ до органна дисфункция.

След шест седмици в болнично отделение, единствената последица за Рори от болестта е леко и временно влошаване на зрението. „Аз бях единственото дете там, което не загуби някой от крайниците си“, разказва Къртис.

„Лекарите не можеха да повярват“.

След като оздравява, момчето започва да блести и с атлетически качества и да показва спортни заложби. В семейството му са фенове и той се отдава на футбола. Забелязан е от агент на „Манчестър Юнайтед“, но след серия контузии мечтата за големия футбол се изпарява и той започва да се изявява в различни полупрофесионални клубове.

Последното нещо, което младежът помни преди катастрофата, е, че играе в мач за „Стаупорт Суифтс“, но напуска терена с травма в гърба.

След инцидента с Рори се случват редица странни неща. Освен че проговаря френски, той се събужда от комата и с убеждението, че е 10-годишен. После, когато майка му му казва, че тяхното семейно куче е умряло отдавна, психологическата му възраст скача с две години нагоре.

За известно време Рори е убеден, че всъщност е холивудският актьор Матю Макконъхи и обяснява на всички в болницата, че трябва да го пуснат да снима следващия си блокбъстър.

„Спомням си как погледнах в огледалото и не осъзнавах кой ме гледа оттам“.

През ноември Къртис е изписан от болницата в инвалидна количка и с толкова увредена краткотрайна памет, че е принуден да записва в бележник всяко свое действие през 15 минути, за да знае, че например вече се е изкъпал и обядвал.

„Изписах изцяло към два тефтера“, признава той.

Предупреден е, че трудно ще се върне към нормалния си живот и може дори елементарни дейности като обличането да се окажат отвъд възможностите му – но в рамките на година Рори се възстановява напълно.

Шокира докторите с това, че дори не накуцва и се завръща към футбола. Макар че е съветван да не играе повече, защото евентуален удар в главата е твърде опасен за него, той отново се пробва в полупрофесионалните лиги.

"В първия ми мач ме удариха с лакът в лицето и баща ми искаше да нахлуе на терена“, припомня си играчът. Рори обаче има твърде високи изисквания към себе си и е разочарован, че скоростта и първото му докосване не са като преди.

Затова в главата му започва да се върти решението окончателно да се откаже от кариерата си на терена. Преживяното го кара още повече да оценява своето семейство, което е неизменно до него по време на възстановяването му.

Така Рори Къртис се насочва към семейния бизнес, става фризьор и даже започва да преподава фризьорство в колеж в Бирмингам. Скоро отваря и свой собствен салон, а футболът остава на заден план и талантливият нападател продължава да играе от време на време просто за удоволствие.