Ново проучване на университетите в Ексетър и Бристол обяснява парадокса на човешкия страх чрез инстинкта за запазване на рода

Хората често изпитват панически ужас от редки и драматични събития като самолетни катастрофи, терористични атаки или акули, докато в същото време спокойно пренебрегват ежедневни и статистически по-смъртоносни опасности като шофирането или сърдечните заболявания. Този парадокс, който от години занимава психолозите, вече има своето еволюционно обяснение.

Екип от изследователи от университетите в Ексетър и Бристол публикува проучване в престижното списание Scientific Reports, което разкрива, че това поведение не е ирационална грешка, а вграден механизъм за оцеляване на генетичната ни линия.

Инстинкт за запазване на племето

Учените използват математическо моделиране, за да докажат, че нашата реакция на така наречения "страх от риска" е еволюирала с една основна цел – да защити не само индивида, но и неговото семейство и общност.

Според модела, хората, които инстинктивно избягват ситуации с потенциал да унищожат едновременно голяма част от тяхната група или разширено семейство (като природни бедствия или нападения), са имали по-голям шанс да предадат гените си напред във времето. Това важи дори когато вероятността за такова събитие е била минимална.

"Светът винаги е бил място, пълно с опасности и несигурност. Въпреки че съвременният живот е много по-безопасен, ние сме запазили дълбоко вкоренен страх от събития, които могат да причинят масови смъртни случаи," заяви д-р Саша Дал, доцент по теоретична биология в Университета в Ексетър, цитиран от пресцентъра на учебното заведение.

Ефектът след 11 септември

Изследването хвърля светлина върху реакциите на обществото след терористичните атаки от 11 септември 2001 година в САЩ. Тогава милиони американци отказаха да пътуват със самолет поради страх от нов атентат и избраха да се придвижват с автомобили.

Статистиката показва, че това решение е довело до приблизително 3000 допълнителни смъртни случая при пътнотранспортни произшествия в рамките на следващите 18 месеца. Макар от математическа гледна точка изборът да е бил по-опасен, от еволюционна гледна точка той е напълно логичен – хората са избягвали събитието, което възприемат като "колективна заплаха".

Страхът като защитен щит

Водещият автор на проучването, почетният професор Джон Макнамара от Университета в Бристол, подчертава, че тази емоционална предубеденост не трябва да се разглежда като слабост.

"Няма значение колко добре информирани са хората. Изглежда, че сме развили естествено предубеждение срещу редки, но катастрофални рискове. Това предубеждение, което усещаме като страх, действа за защита на нашите разширени семейства и генетичната ни линия," обясни Джон Макнамара, цитиран от Scientific Reports.

"Въздушни възглавници" за гените

Учените наричат тези редки масови събития "екологични или съвкупни рискове". Тъй като в миналото хората са живеели в малки групи от роднини, едно вулканично изригване или наводнение е можело да заличи напълно определен генетичен клон. Затова еволюцията е "надула" усещането ни за риск към подобни събития, карайки ни да ги избягваме на всяка цена, дори когато логиката диктува друго.