Учени проследиха произхода на човешката целувка милиони години назад

Еволюционният произход на целувката и истинската същност на праисторическите хищници са сред най-любопитните научни открития тази седмица, съобщават от списание Popular Science. В поредния епизод на своя популярен подкаст експертите разкриват неподозирани факти за биомеханиката на човешкото поведение, заблудите в палеонтологията и ексцентричните навици на богатите индустриалци в миналото.

Мистерията на човешката целувка

Тазгодишната награда "Иг Нобел" в областта на биомеханиката беше присъдена на изследователи, които търсят отговор на един изненадващо сложен въпрос — какво точно представлява целувката. За целите на проучването те дефинират процеса като контакт между индивиди от един и същи вид, който включва движение на устните, без да се прехвърля храна. Тази специфична формулировка изключва сходни поведения при животните, като например птици или пчели, които се хранят взаимно.

След като установяват ясните критерии, учените картографират появата на целуването в изследвания върху различни видове примати. Според техните оценки, тази еволюционна адаптация може да се е развила преди повече от 20 милиона години. Въпреки това, точната причина защо хората са запазили това уникално поведение остава загадка за научната общност.

Илюзията за американския гепард

В продължение на десетилетия палеонтолозите смятат, че изчезнала котка, известна като Miracinonyx, е еволюирала като бърз спринтьор, за да ловува вилорози в Северна Америка. Нови изследвания обаче напълно опровергават тази красива теория за хищник и плячка. Оказва се, че костите на предните крайници на животното са били много по-подходящи за хващане на плячка в стил пума, отколкото за бягане с огромна скорост.

Фосили на праисторическия хищник са открити чак в северния район Юкон, където изобщо не са живели вилорози. ДНК анализът категорично доказва, че древните котки са близки роднини на съвременните пуми, а изотопните изследвания сочат, че те са се хранили предимно със сьомга.

Мавзолеи и ексцентрични индустриалци

Историята пази безброй примери за желанието на богатите да строят луксозни домове за отвъдното. В гробището "Алегени" в Питсбърг се издигат монументални сфинксове пред мавзолея на индустриалеца Емил Уинтър. Завършеният през 1941 година комплекс е изграден като паметник на неговото богатство и влияние, въпреки че архитектурните елементи нямат нищо общо с автентичните египетски погребални традиции. Уинтър решава да построи внушителната гробница, след като вижда подобно съоръжение на семейство Уулърт в Ню Йорк, проектирано от същия известен архитект.