Утре отбелязваме Рождество на Пресвета Богородица

На 8 септември Българската православна църква отбелязва един от най-значимите празници в църковния календар – Рождество на Пресвета Богородица, известен в народната традиция като Малка Богородица. Този светъл християнски празник ще се чества утре с богослужения в църквите и богати народни традиции, предавани от поколения.

Празникът е посветен на рождението на Дева Мария от праведните родители Йоаким и Анна в Назарет. Според църковното предание, след дълги молитви за дете, двамата са били благословени от Бога с рождението на бъдещата майка на Иисус Христос.

Народни традиции и обичаи

Рождество на Пресвета Богородица се отбелязва предимно от жените, които я почитат като покровителка на християнското семейство, родилките и децата. "Молят ѝ се да раждат леко и да са живи и здрави децата им", според традиционните вярвания.

По този повод стопанките на домовете ще омесят и изпекат специална празнична пита, наречена "Богородична пита" или "Богородичен хляб". Питата се разчупва и се раздава на всички в семейството – едно парче за добитъка се стрива в храната му, а друго се "нарича на къщата", за да я пази Богородица през цялата година.

Забрани и поверия за здравето на децата

Между празниците Голяма Богородица (15 август) и Малка Богородица (8 септември) жените спазват специални забрани – не тъкат, не шият и понякъде не месят хляб, за да са здрави децата им. Според народните поверия, този период е посветен на грижата за семейството и здравето.

На празника жените носят дарове в църквата – ризи, кърпи, престилки и чорапи, които поставят под иконата на Света Богородица, отрупана с цветя. Според обичая се вари жито, което първо се носи в църквата за благославяне, а след това се раздава за здраве.

Време за нов земеделски цикъл

Малка Богородица се отбелязва с общоселски събори покрай църкви, манастири и оброчни места, свързани с Божията майка. Звучат народни песни, играят се хора, а някъде се коли курбан-овен в чест на празника.

Обредността, свързана с Богородица, носи в себе си древни елементи, свързани с плодородието и новия селскостопански сезон. Ритуалните практики целят осигуряване на плодородие, плодовитост и здраве за предстоящата година.

През този период между двете Богородици се пресаждат и размножават пролетни многогодишни цветя и храсти – божури, перуники и люляк, като се вярва, че така те ще процъфтяват най-добре.