Децата отказват да посещават тоалетна от страх от тормоз, разкрива психологът

Скандалът с откритите скрити камери в санитарните помещения на 138-о СУ "Проф. Васил Златарски" в София повдига сериозни въпроси за психическото здраве на учениците и границите на контрола. Детският психолог Иван Игов определи случая като проява на "нездрав интерес" и предупреди, че подобни действия могат да нанесат трайни емоционални щети върху подрастващите.

"Това отвсякъде звучи неправилно. Като че ли има някакъв нездрав интерес в цялата работа. Да оставим и законовите разпоредби, според които в такива помещения не бива никъде, още повече в училище, където има деца и малолетни, да има такива камери", заяви Иван Игов, цитиран от БНТ.

Илюзията за сигурност

Според специалиста, масовото навлизане на технологии за наблюдение в училищата често се използва като заместител на реалната възпитателна работа. Той подчерта, че камерите създават лъжливо усещане за спокойствие сред директорите и преподавателите, които смятат, че техниката ще свърши тяхната работа.

"С вкарването на все повече и повече техника, се намалява всъщност работата с децата. По някакъв начин тези хора смятат, че камерите ще им свършат тяхната възпитателна работа и няма нужда да работят с децата, например, срещу насилието", коментира психологът в ефира на националната телевизия.

Игов е категоричен, че видеонаблюдението не решава корена на проблемите с агресията, особено в кризисни зони като училищните тоалетни, където контролът е по-труден.

Страх и физиологични последици

Психологът обърна внимание на сериозните последици върху физическото и психическото здраве на учениците, когато липсва сигурна среда.

"Ако в училището има доверие, дете, което е било жертва на някакъв вандалски акт или акт на насилие в тоалетните [...]. А искам да ви кажа, че съм се сблъсквал със случаи, където деца, особено от малките класове, цял ден стискат и не ходят в тоалетната от страх, че някои от батковците или каките там, могат по някакъв начин да се изгаврят с тях", обясни Игов.

По думите му, проблемът не се решава с наблюдение, а чрез изграждане на доверие, така че децата да не се срамуват да споделят проблемите си и да търсят помощ от възрастните.

Граници и емпатия

Иван Игов напомни, че в тийнейджърска възраст децата естествено изпробват границите и често нямат развито чувство за емпатия, поради което не осъзнават болката, която причиняват на другите.

"Работата на възрастните, особено в училище, е да им кажат къде са тези граници, както и да им върнат една обратна връзка за това, какво чувстват другият", обобщи психологът.