За първи път не знам как да обобщя изминалата година. Даже не за пред вас - не успявам да я събера цялата в съзнанието си

Уж беше само една, а се усеща като да са минали поне три. Цената на това 3 в 1 я плати най-вече семейството ми и не знам кога въобще ще успея да им се реванширам. Въпросът е, че мен просто “не ме свърта” на едно място, когато има работа за вършене. Сега, то така казано звучи като да не е недостатък, обаче докато го пиша, се сещам за дълъг списък от хора, които със сигурност съм побъркал с това през годините (и последната, и изобщо).

Няма да Ви правя равносметка на политическата 2021 - имаше от всичко в нея, а най-вече имаше много работа за вършене. Всъщност днес пиша това, за да благодаря от цялото си сърце на хората от Да, България, с които минахме заедно през тази невъзможна за описване година - на онези, които работиха в невъзможни часове, решаваха невъзможни казуси, проявиха невъзможна устойчивост, търпение, сила и интегритет. Сред тях към днешна дата има двама министри, неколцина народни представители и армия от невидими, но безценни бойци. Това са хората, които осмислиха за мен изминалата година. Те са и надеждата ми за следващата.

Ивайло Мирчев