От България до Замбия

Докато в България е лятно време, в южноафриканската държава Замбия е зима. Там една българка открива корените си и помага на младежи от улицата да си намерят пътя към бъдещето.

Полина Таймо е родена в София, но детството ѝ не е било лесно. Изоставена от биологичните си родители, тя прекарва години в град Стравица, а на 15-годишна възраст попада в приемно семейство в Габрово.

"Като цяло детството ми минава нормално, имам добри спомени, но и такива за малко расизъм заради цвета," споделя тя.

Живот в Замбия

Сега Полина е в Замбия вече пети месец и работи с деца от улицата. Страната е сред държавите с най-младо население в света, но много от децата израстват на улицата, сблъсквайки се с наркотици и проституция.

"Тук повечето семейства имат повече по 4 деца. Нямат тази култура, тази информираност, защо не е хубаво да се правят толкова много деца по време на бедност," разказва Полина. "Когато живеш в една къща, по-скоро е една стая, и в стаята са майката с 5 деца, е нормално едно или две от тях да изберат да отидат на улицата, защото на улицата печелят много бързо пари."

Тя работи по програма, която дава шанс на деца от сиропиталища да получат професия – да шият, да се занимават със селско стопанство или обработка на метали.

Традиции и бит

Полина споделя как се адаптира към местните традиции. Шима е основната храна в Замбия – нещо като хляба в България.

"Ако в България не можем да ядем без хляб, те не могат да ядат без шима. Яде на обяд и на вечеря," обяснява тя.

Времето в Замбия тече по-различно от това в България. Часовниците са рядкост, а закъснението е част от културата. Селският магазин се намира на около 4-5 километра разстояние от нея.

Колелото като бягство

Колелото е нейното бягство от травмите. С него изминава десетки километра на ден през свободното си време, разглеждайки околността.

През юни – най-студения месец в Замбия, хората се обличат дебело с якета, шапки и ръкавици, докато Полина предпочита тениска.

Благодарност и нови перспективи

В Замбия често има режим на тока, водата понякога е привилегия, интернетът работи прекъсвано. Но именно там Полина се учи да бъде благодарна.

"Хората в България често се оплакват. А в тази африканска страна съм научила повече какво е да бъдеш благодарен за нещата, които имаш," размишлява тя.

Като чернокожа се чувства на място в Замбия, но планира да се върне в България след няколко седмици. Липсват ѝ баницата и пилето с ориз – традиционни български ястия, на които няма търпение да се наяде отново.