Войната в Украйна поставя в много деликатно положение президента на Турция Реджеп Ердоган - заради специалните му отношения с руския президент Владимир Путин.

Войната оттатък Черно море променя сериозно баланса на силите в региона. Турция е изключително зависима от Русия в областта на енергетиката, търговията, туризма. Уязвима е от юг - Москва практически притежава Сирия. Ердоган продължава да е в обтегнати отношения със Съединените щати, хлад не спира да лъха и от Европа.

Йозгюр Юнлюхисарчъклъ, директор на подразделението на трансатлантическия мозъчен тръст Германски фонд "Маршал" в Анкара, е събеседник в предаването "Събота 150" по БНР.

Какво означава за Турция руското военно нахлуване в Украйна?

Руското нахлуване в Украйна очевидно не е добре дошло за Турция. Защото какъвто и да е изходът от тази война, турските интереси ще бъдат накърнени. Турция е енергийно зависима от Русия. Русия, а и Украйна, са страни с огромен дял в туристическия поток към Турция. От тях е и огромна част от житото, което внасяме - 70 процента. Турция също така е и голям износител на селскостопанска продукция към Русия. Сътрудничим си и в отбранителния сектор. Въпреки всичко това и въпреки сложната ситуация, в която се оказа, Турция излезе с много ясна, според мен, позиция по отношение на тази криза. Например с гласуването "за" резолюцията на Общото събрание на ООН, която осъди руското нахлуване в Украйна.

Както е известно, Турция ѝ продаде бойни дронове, които сега вършат много добра работа на украинците. Тази седмица бяха доставени още два "Байрактар"-а по поръчка отпреди конфликта. Трябва да се отбележи, че Турция можеше, но не отложи тази доставка с обяснението, че не иска войната да ескалира още повече. Освен това, по молба на украинските власти, бяха затворени Дарданелите и Босфора за каквито и да било бойни кораби. Затова бих казал, че Турция недвусмислено подкрепя Украйна. В международен план се коментира, че Анкара се опитва да балансира между Киев и Москва, но според мен това не е така. Турция се отвръща от Русия.

Факт е обаче, че Анкара не се присъединява към санкциите. Ясно е, че важен мотив са енергийната и търговската обвързаност с Русия. Но може би това е сред причините да се смята, че президентът Ердоган лавира между съюзниците си на запад и Москва.

Турция по принцип е алергична към санкции. Не ги възприема като ефективен и полезен инструмент. Когато бяха наложени санкции срещу Ирак на Саддам Хюсеин, Турция пострада сериозно, защото имаше добре развити търговски отношения с него. По същия начин турската икономика понесе щети от санкциите срещу Иран. Това е неизбежно, когато която и да било от околните на Турция страни бъде наказана по този начин.

Друг фактор за това решение е, че и самата Турция е подложена на американски санкции във връзка с купуването на С-400. За някои членки на Евросъюза пък може да се каже, че подлагат Анкара на негласни санкции. Странно е при това положение да се очаква от Турция да се присъедини към икономическите мерки срещу Русия.

Друг аргумент е, че тъй като Турция не е членка на Европейския съюз, няма думата при определянето на санкциите, които той налага на Москва. Няма никаква платформа в момента, където Анкара да изложи своите съображения. Но и без това - предвид състоянието на турската икономика и очакваните допълнителни щети, които ще понесе тя от войната в Украйна, а също и предвид това, че остава по-малко от година и половина до президентските и парламентарните избори - Турция пак нямаше да се присъедини към санкциите срещу Русия.

Ако Русия победи в тази война, дали Турция би затоплила отношенията със западните си съюзници или ще стане обратното?

Нека да дефинираме преди всичко какво би било победа на Русия в Украйна. Защото Русия, разбира се, има превъзходство във военно отношение и ако е готова да плати цената за това, може да завладее цяла Украйна. Но дори при такъв сценарий войната няма да свърши. Ще е вече война на изтощение, която Русия няма да има шанс да спечели. А Турция? Тя ще бъде под още по-голяма заплаха от Русия. И ще трябва да положи още по-големи усилия да компенсира тази заплаха. Важно е това да е ясно - Турция няма да капитулира пред Русия. Причината да влезем в НАТО беше заплахата от Съветския съюз и ако тази заплаха се материализира отново, би било естествено Турция да се придържа към съюзниците си.

Какво би трябвало да предприемат те от своя страна, за да стане така? Очаквате ли президентът Ердоган да се опита да получи някои отстъпки за Източното Средиземноморие например или за Сирия?

Бих казал, че Турция има някои основателни причини за притеснение, включително по отношение на сигурността си, които съюзниците пренебрегват - като например в Северна Сирия. Това трябва да се промени. Турция, разбира се, също трябва да се потруди - на първо място да си сътрудничи със Съединените щати по въпросите, по които имаме съгласие, но и да допринесе да се решат проблеми като кризата с ракетите С-400.

В дългосрочен план мисля, че кризата с Русия всъщност създава възможност за по-близко сътрудничество между Турция, Съединените щати и Европа. Вижте в Европа - кой би допуснал преди, че Германия ще увеличи разходите си за отбрана до над 2 процента от брутния си вътрешен продукт! Кой би повярвал, че Швейцария ще изостави неутралитета си и ще се присъедини към санкциите срещу Русия! Ерата, която последва Студената война, приключи. Всички държави преосмислят външната си политика и Турция няма да бъде изключение.

Какви са обществените нагласи в Турция към западните ѝ съюзници? Имат ли им турците доверие?

Турция не е много доверчива по принцип. Не че се гордея с това, но то е резултат от някои исторически процеси, заради които Турция се стреми към стратегическа автономия - да не бъде монополизирана от която и да било държава или група от държави. Ситуацията сега не е от полза за голямата турска държавна доктрина. Но в същото време регионалната стабилност за Турция е много важна и обществото тук не приема добре онези, които я застрашават.