Студоустойчивият корейски комар разширява ареала си на стария континент

Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) отчита нови територии на разпространение на инвазивния корейски комар (Aedes koreicus) в Европа, съобщават от NOVA. Специфичното за вида е неговата висока адаптивност към хладен климат, но към момента здравните власти не го определят като непосредствена епидемична заплаха и няма данни за установена популация на територията на България.

Оцеляване при минусови температури

За разлика от масовата представа, че инвазивните комари изискват тропически условия, корейският комар се отличава със способността си да презимува. Според експертите на ECDC насекомите снасят яйца, които остават в покой през студените месеци и се излюпват при първите благоприятни условия през пролетта. Наблюденията в Белгия и Италия доказват, че популациите преживяват успешно суровите зими. В италианската провинция Белуно видът е засечен дори на надморска височина от над 2100 метра, където температурите падат драстично.

Естественият ареал на Aedes koreicus обхваща Южна Корея, Япония и части от Китай и Русия. В Европа видът е регистриран за първи път в Белгия през 2008 година, а три години по-късно и в Италия. Актуалната карта на ECDC и Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) от април 2026 година добавя четири нови административни региона с установени популации във Франция, Италия и Русия спрямо предходното обновяване.

Видът се приспособява изключително успешно към градската среда. Ларвите му се развиват в градински водоеми, саксии, изоставени автомобилни гуми и всякакви съдове със застояла вода. Възрастните екземпляри са активни и хапят както през деня, така и през нощта.

Рискът от разпространение на зарази

Наличието на корейски комар не води автоматично до разпространение на тропически болести. Европейските институции подчертават, че потенциалът на Aedes koreicus като вектор на зарази е сравнително нисък.

В части от Русия има данни за връзка между вида и вируса на японския енцефалит, включително доказана в лабораторни условия способност за предаване. В самата Корея обаче вирусът не е изолиран от уловени в природата екземпляри. Лабораторни тестове в Германия показват способност на насекомото да предава вирусите на Зика и чикунгуня, но с много ниска ефективност – съответно 4,7% и 4,6%. При същите експериментални условия не е установено предаване на вируса на Западен Нил.

Учените са категорични, че лабораторната способност не се припокрива задължително с реалното поведение на насекомите в природата.

Заплаха ли е за България

Европейската комисия не класифицира корейския комар като „по-опасен“ от добре познатия тигров комар. Вниманието на здравните власти е насочено по-скоро към неговата издръжливост на студ и склонността му да колонизира нови територии в градска среда. Комбинацията от тези фактори налага стриктен мониторинг на вида. Към настоящия момент няма абсолютно никакви данни корейският комар да е проникнал и да е създал трайна популация в България.