Покупателната способност остава под нивата отпреди кризата

Реалните възнаграждения в една трета от европейските държави остават под нивата си от началото на 2021 година, като в еврозоната е отчетен кумулативен спад от 1,8 процента до първото тримесечие на 2026 година, съобщават от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), цитирани от Euronews. Пандемията, войната в Украйна, енергийната криза и високата инфлация продължават да оказват сериозен натиск върху доходите и разходите за живот на милиони домакинства.

Най-тежко засегнатите пазари

Данните от доклада "Перспективи за заетостта на ОИСР 2026", който обхваща 27 европейски страни, очертават значителни различия на континента. В девет държави реалните възнаграждения са намалели, като Италия отчита най-големия кумулативен спад – 6,1 процента. Чехия с 5,8 процента и Швеция с 4,8 процента допълват тройката на най-засегнатите пазари. Понижения са отчетени още в Дания и Испания, съответно с 2,1 и 2 процента, както и в Словакия, Финландия, Ирландия и Швейцария.

Според Андреа Басанини, редактор на доклада на ОИСР, кризата с разходите за живот от 2022 и 2023 година продължава да оказва своето влияние.

„Забавянето при подновяването на секторните колективни трудови договори е ключов фактор, попречил на заплатите да се адаптират своевременно към скока на потребителските цени през последните три години. Законово определените минимални възнаграждения са успели да догонят инфлацията, докато договорените заплати са останали в капан заради тромави административни процедури“, обяснява експертът.

Сред петте най-големи европейски икономики най-добро представяне има Обединеното кралство, където реалните заплати са нараснали с 3,6 процента. В Германия увеличението е минимално – 0,9 процента, а във Франция покупателната способност е нараснала с едва 0,1 процента. Според анализаторите по-високите минимални заплати в Германия и Великобритания са помогнали възнагражденията да се адаптират по-бързо към инфлацията.

Ръст при висока инфлация

В рязък контраст с тези показатели са държави като Турция, където е отчетен скок от 78,6 процента. Икономистите обаче предупреждават, че този ръст не отразява в пълна степен реално подобрение на жизнения стандарт, тъй като повишението представлява по-скоро възстановяване след валутната криза през 2018 година и е пряко свързано с изключително високата инфлация в страната.

Сред държавите от Европейския съюз най-силен ръст на реалните заплати отчита Унгария – 29,8 процента, следвана от Полша с 16,5 процента. В рамките на еврозоната лидер е Литва с ръст от 14,8 процента.

„Това се дължи на недостига на работна ръка, активната политика по отношение на минималните заплати, процеса на догонване на доходите и усилията за възстановяване на покупателната способност след инфлационния шок“, коментира главният икономист на ING Петер Вировач пред изданието Türkiye Today.

Риск от нова енергийна криза

Въпреки че заетостта в страните от ОИСР достига рекордните 72,1 процента през първото тримесечие на 2026 година, анализаторите остават изключително предпазливи. Основното предупреждение в доклада е свързано с външни геополитически шокове, които могат бързо да влошат ситуацията на пазара на труда.

Документът изрично уточнява, че данните за първото тримесечие на годината не включват влиянието на последвалия скок в цените на енергията, предизвикан от ескалацията на напрежението между Съединените американски щати, Израел и Иран. Според икономическия анализ, ако енергийните разходи продължат да растат, това ще неутрализира и без това ограниченото подобрение в покупателната способност и ще постави европейските домакинства под нов, още по-тежък финансов натиск.