Публикуваме коментар на Венци Мицов по темата за Васил Божков, Али баба, разбойниците и ...българите:

"Имало едно време едно царство...

Има го и днес. Живеем в него и слушаме тъпотиите на едни самозабравили се "юнаци", които, вместо да ни служат, се занимават с различни пакости.

И докато четем тая приказка и се готвим пак да си ги изберем, за да не дойдат комунистите... или да не дойдат фашистите... или да не дойдат джендърите, норвежците, Бил Гейтс и ваксините или каквото още там, то самите ние сме персонажи от една друга приказка.

Приказка, ама написана не от братя Грим, а от Франц Кафка.

Приказката, в която един човек чака пред едно учреждение, за да го пуснат вътре. И чака цял живот. И накрая, точно преди да умре, пита пазача: "А защо никой друг не пробва да влезе в това учреждение?"

И пазачът отговаря: "Защото то бе направено само за теб. Сега отивам да го заключа!".

Aли Баба, Шехеразада, Крали Марко, тоя, оня и както би казал чичо Митко Пенев – средния, левия, десния и вратарчето, докато слушах вашите приказки, животът ми премина. Приятелите ми избягаха, роднините ми се разпръснаха, а аз останах тук, за да слушам тъпи приказки.

Майната им!

Али Баба и седемте милиона балами…

Ако сме останали толкова, че силно се съмнявам."