От техническа гледа точка ние можем да минем без договори за руски газ, защото потреблението ни е малко - 3 милиарда кубически метра. Но хората, които зависят от вноса на корупция и суровини от Русия, не могат да минат без тях. Означава да не виждате политици като Първанов, Борисов, Доган, Пеевски, Гешев

Това коментира Илиян Василев, бивш посланик на България в Русия, политически и енергиен анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: На 31 декември изтича договорът с „Газпром“. Вицепремиерът Асен Василев съобщи, че докато има война, с „Газпром“ няма да се преговаря. Обаче, в случай, че спрат доставките било заради санкции, било едностранно от „Газпром“, откъде ще се подсигурят количествата? Въпросът е към бившият посланик на България в Русия, политически и енергиен анализатор Илиян Василев. Откъде ще се замени договорът с „Газпром“, така че да подсигурим необходимите количества за България?

Илиян Василев: Точната дума едва ли е „да замени“, но равностойни количества на тези, които в момента потребяваме от „Газпром“, могат да дойдат както по линия на пълното усвояване на количествата азерски газ, така и под други заместващи количества, най-основно втечнен природен газ. Искам да изтъкна, че втечненият природен газ не е само спот търговия – основните обеми на втечнен природен газ, близо 80% се продават по дългосрочни договори. Тоест, или „Булгаргаз“ или други компании могат да сключат подобни договори, и с това да компенсират недостига или отказа от руски газ. Тук сега се спекулира, че нямало капацитет за пренос – капацитет има. Още повече, че в началото на отоплителния сезон, който е 1 октомври, ще работи и интерконектора с Гърция на пълна мощност. Така че изобщо не сме обречени. Другото, за което се говори, че руският газ щял да бъде по-евтин – това изобщо не е така, защото и сега руският газ е по-скъп от азерския, просто заради ценовата му формула. А тази ценова формула, тя няма да се  измени за азерския газ. Сега, това би било добра политика и стратегия, а именно ние да договорим с други доставчици алтернативни количества, които са равностойни на руския газ, и чак тогава да преговаряме с „Газпром“, за да може той пък съответно ако иска да присъства на българския пазар и да се вместим в решението, ако има такова, на Европейската комисия за намаляване на количествата от природен газ, които в момента се купуват от Русия, с 2/3, чак тогава в рамките на тази 1/3 „квота“, която остава и е в рамките на солидарността с Украйна, ние да можем да договорим и количествата с Русия.

Водещ: Кои са алтернативните източници, от които може да се договори?

Илиян Василев: Източници много. Газ в момента има много. Хората, които си мислят, че руският газ е незаменим, не отчитат реалността. Да, вероятно ако бяхме Германия или Италия, които потребяват по 80-90 милиарда кубически метра, това би било проблем, но за България, която потребява 3 милиарда и нещо, изобщо не може да бъде проблем, дори никакъв. Количества като достатъчно мощни потоци природен газ „текат“ от Америка могат да се докарат, от Алжир, Тунис, Египет, от Катар. Изобщо доставчици на втечнен природен газ има много. Могат да се договорят и доставки от Румъния. Технически за хората, които се занимават с търговия, това изобщо не е проблем.

Водещ: А цените конкурентни ли са, което е най-важно за българския потребител?

Илиян Василев: Ами вижте, бих обърнал въпроса – конкурентни са цените когато имаш конкуренция. Руският газов монопол има договори и държи пазара в България на 94% не по силата на това, че се конкурира и е доказал, че цените му са най-ниски, а по силата на наследството от съветски времена, и по силата на наложени едностранни дългосрочни договори за доставка. Защото „Газпром“ никога не се е конкурирал с който и да е друг, нито пък ние сме искали, което е още по-лошото. Сега, относно цената – има няколко вида договори. Аз ще започна от не най-добрите опции. Те могат да бъдат т.нар. „договори с репер газ към газ“, тоест, към газовите хъбове в Европа. За съжаление, реперите към газови хъбове в Европа, са изключително ненадеждни, защото Европа произвежда по-малко от 15% от природния газ, който потребява, което автоматически я прави изключително чувствителна към всякакви колебания на глобалните пазари. Където някой настине или кихне, ние хващаме пневмония, тъй като със стабилни котви са пазари, които имат местен добив. Такива са американският, такъв е вътрешният руски пазар, и те не изпитват такива огромни колебания. Следващата възможност са нефтено индексираните контракти. Колкото и да са нестабилни, и както виждате, азерският договор е с нефтено индексиран контракт, той остава значително по-изгоден за нас. Разликата по едно време беше в пъти. Примерно в един устойчив период от време азерският газ струваше миналата година между 150 и 160 долара, докато газпромският газ беше над 500, говоря за 1000 куб. м – една по-позната на читателите мяра, на слушателите и зрителите. И последният вариант е когато, за мен това е най-добрият договор – това са договорите, които навремето една американска компания предложи на „Булгаргаз“, но „Булгаргаз“ бяха толкова омаяни от този единствен договор, който имат с „Газпром“, че дори не го разгледаха, това е договор, който е репериран към американската газова борса Хенри хъб. Просто да имате предвид, в момента в Европа борсовите цени са над 120 евро за мегаватчас, а на Хенри хъб цената е 14.5. Дори и да прибавите, което трябва да се прибави, цени на доставки и застраховка, то пак ще излезе значително, в пъти по-евтино. За голямо съжаление в България няма такава практика, нашите компании преди да решат да не преговарят с „Газпром“, което е добра тактика, трябва първо да си осигурят други количества, трябва да изследват много задълбочено възможностите за доставки от Америка. Не само защото Америка е най-големият производител в света на природен газ, тази година ще се очаква да минат забележителната граница от 1 трилион куб. м на година, но те имат най-голям потенциал за допълнително усилване на износа, тъй като кладенците, сондажите, от които се добиват тези количества, са много по-малко, с 40% под броя на сондажите, които бяха в пиковата година през 2019 година. Забележете, че по-голяма част от това, може би 70%, се добива с фракинг – това е шистов газ и нефт. За слушателите да кажа, че от последните 10 години тази технология се разви главоломно, много по-производителна е, и се махнаха всякакви химикали. Така че това за мен е дългосрочен контракт за доставка на американски газ и също е много добра възможност не само заради различния източник, но заради възможността ценовата формула да е друга.

Водещ: Посланик Василев, как да се ориентираме – вицепремиерът Асен Василев казва, че с „Газпром“ няма да се преговаря, докато премиерът твърди: „Още е рано да отрязваме „Газпром“ – къде между двете е истината?

Илиян Василев: Аз не мисля, че двамата си противоречат, първо, защото изразът, който и Василев, и Петков споделят, че докато има война в Украйна, ние не можем да преговаряме за договор. Просто не е възможно да се преговаря, и защото в момента се обсъждат санкции, мерки. Просто си представете как на фона на цялата тази солидарна позиция на НАТО и Европейския съюз, изведнъж българският премиер, защото най-накрая трябва мандат да се получи за преговори от правителството, той цъфне и каже: „Ама ние тук ще си сключим едно договорче, за да си вържем гащите“. Това няма как да стане. Има достатъчно време, както ви казах, септември ние трябва да отчитаме при подхода не дали да има договор, а кога да тръгнат преговорите с „Газпром“, трябва да отчитаме и да сме изровили всички други възможности, да имаме други договори, и чак тогава да стигнем до договор с „Газпром“, като пак повтарям, технически е напълно възможно именно поради малкия обем на потребление в България ние да намерим пълен заместител на руския газ. Не казвам, че е задължително да не вкарваме руски газ, но трябва, когато преговаряме с „Газпром“, да имаме силни козове, а ние можем да ги имаме.

Водещ: Тези силни козове, всъщност те ще се изразят със сключване на договори за алтернативни доставки. Така ли?

Илиян Василев: Да, да. Това е. Мога да ви разкажа как става точно. Просто, сключват се няколко договора, при това не само от „Булгаргаз“, а от частни компании други, които могат да сключат договори, за да си задоволят своята клиентска база, тъй като ние не можем пък и безкрайно да чакаме дали да се сключи договорът на Булгаргаз и дали не, ако се реши да се прави ембарго или съзнателно да се ограничават доставките. Трябва да се разбере, че в момента на война, има огромна морална дилема, която всички политици в Европейския съюз са изправени пред нея – това е, че вие купувате газ от Русия, но парите, които давате, отиват за бомби в Украйна. Това няма как да се избегне като морална дилема. Поради тази причина ние в момента не можем да водим преговори и няма смисъл да ги водим, защото прекалено грубо ще бъде в регистъра на българските „приноси“ за войната на Русия в Украйна, към „Турски поток“ и другите забележителни стъпки, включително отказът от военна помощ, да добавим и един договор с „Газпром“. Това просто би ни извадило от семейството на страните, които имат споделени ценности в Европа и в НАТО.

Водещ: Истина или блъф е руското предупреждение, че ако западните държави се откажат изцяло от руския петрол, то цената на суровината на световния пазар може да достигне 300 или дори 500 долара за барел?

Илиян Василев: Това, разбира се, е блъф, защото първо, ако Западът се откаже от руски петрол и ние също се откажем, този петрол ще отиде някъде другаде, в страни, които не налагат ембарго и които са големи потребители. Като отиде там, те пък ще намалят вноса на суров нефт от страни, които и ние може да внесем. Това е едно. Второ, притчата че руски нефт, само с него може да се работи в „Нефтохим“, отдавна е развенчана. Това е несериозно. Има достатъчно много друг суров нефт със сходни качества, който да може да се рафинира. Всъщност това не е никаква тайна, тъй като самият „Лукойл“ дълги години му беше по-изгодно да внася иракски петрол от Западна Курна-2, който дори беше и по-евтин, и с по-добри качества, отколкото тая смес, която излиза на Новоросийск. Искам да напомня на тези, които забравиха, че качество на нефта на Новоросийск, който ние вкарваме, рязко се влоши, след като лекият сибирски нефт, който също се помпаше към Новоросийск и се смесваше с по-тежките фракции от Западен Сибир и т.н., той се пренасочи в западна посока, което накара много от страните в Европа да изпитват допълнителни трудности, тъй като по-високото сярно съдържание означава по-високи разходи и по-скъп продукт. Така че аз не мисля, че с изключение, разбира се, на един период, в който няма как да не се отрази – тъй наречените „преходни пикови периоди“, но веднага след това пазарът ще се намести и не би трябвало да има никакви кой знае какви големи проблеми. Разбира се, сума сумарум, най-накрая вероятно цената ще бъде на по-високи нива, отколкото са възможните или хипотетичните при балансиран пазар, но то пък зависи и от общата конюнктура, и от общите нагласи за потребление на петрол и петролни деривати от самата икономика.

Водещ: Как се отразява на газовите и петролните пазари войната в Украйна и факта, че на 25-я ден тя продължава все по-свирепо и по-свирепо, обръчите около ключовите градове се затягат?

Илиян Василев: Първоначалните пикови стойности леко се върнаха и сега се търси някаква равновесна точка, която обаче няма как да се намери, докато върви активна фаза на войната, тъй като пазарите не калкулират и те отдавна в условията на война не се намират под въздействието на балансите на търсене и предлагане, а отчитат страхове и очаквания, по-голяма част от които са в негативна светлина. И когато ги отчитат, те ги трансформират в желание за презапасяване, за вглеждане в цифри, за запаси, за бъдещи прогнози за потребление на икономически конкуренти и т.н. И това е неизбежно. Така че енергията скоро няма да падне на нивата, която беше от 2019 или 2020 г., но се надявам, че Европейският съюз и НАТО ще се върнат към класическата форма на сдържане на Русия през цените на енергията, която донесе успех на Роналд Рейгън спрямо Съветския съюз и която е много, много по-добра от гледна точка на разходи-ползи, отколкото чистите санкции. При нея вие не налагате толкова санкции, не разчитате на санкциите, защото каквито и санкции да се налагат, те винаги ощетяват самите нас, тези, които ги налагат, което минава през по-високи средни цени и т.н. Докато стратегията на Роналд Рейгън беше много по-печеливша. Тя докара до това, че САЩ и основните играчи на пазара започнаха да изваждат големи количества и смъкнаха цената тогава, ако си спомняте, в края на 80-те години, смъкнаха цената до 9 долара фактически и така лишиха Съветския съюз от възможността да финансира програмата си за въоръжаване. Подобен подход, приложен към Русия, ще има много по-разрушителен ефект, без да нанася вреди на потребителите в Европа.

Водещ: Посланик Василев, а как да оценяваме поведението на правителството и отказа му да предостави муниции  или противоракетните установки С-300 на Украйна, която се обърна към нас за такава подкрепа? На посещение в България беше американският военен министър, но в тази посока сякаш разговорите останаха безрезултатни?

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.

Илиян Василев: Първо, беше много симптоматично, че американският министър на отбраната – това е страната, която е най-важният ни съюзник в НАТО, сметна за нужно да не се срещне с главнокомандващия, което е много, много силен тревожен сигнал. Имайте предвид, че в моята дипломатическа практика дори при посещенията на вежливост, това да се откажеш от такова посещение, означава някакъв дълбок разрив или несъгласие. Към темата за военната помощ за Украйна аз подхождам към три плоскости. Първо, основният аргумент, е, че като отказваме ще спрем конфликта, е нищожен и по съдържание, и като цялостен контекст. Защо? Защото отказът от оказване на помощ също е позиция, и то активна позиция в полза на агресора. И това не е толкова трудно за разбиране. Ако вие лишите примерно цивилния защитник на Украйна, защото примерно жилетките са защитна мярка и те също се водят за помощ – ако лишите защитника от това да си спаси живота, ако има такава жилетка срещу куршума, който се изстрелва от руския войник, вие фактически давате предимство на руския войник. Неутралитетът между зло и добро е активна позиция в защита на злото. И това не го казвам аз. Толкова много хора са го казвали преди мен, много по-мъдри и с много по-тежко място в живота на човечеството.

Второто нещо е, че това от наша гледна точка, забраната за износ на военна продукция е лицемерна, защото ако погледнете данните за износа, за последните 3 месеца те са на пикови равнища. А те са на пикови равнища без да има някъде друг активен военен конфликт, което означава, че ние отново изнасяме, но ги изнасяме през някой – дали през трети страни, това вече няма никакво значение.

И третото, последно нещо – знаете ли, България влезна в тая война с петно, с едно много тежко и грозно петно, което беше „Турски поток“. „Турски поток“ фактически развърза ръцете на Путин да нападне и атакува Украйна, тъй като до този момент той беше зависим за основната част от своя износ на газ от украинските газопроводи и нещо повече – от украинските газохранилища, които са сърцето на Европа. Допускайки през наша територия „Турски поток“ да мине, ние заедно дадохме, натиснахме заедно с Путин копчето на войната в Украйна. Т.е. ние, и най-вече експремиера Борисов, имаме една огромна вина за изкупване. И тия съображения, след като 28 нации от 30 в НАТО осигуряват военна помощ, а ние сме с изходен негатив и вина спрямо Украйна, да отказваме и това, означава, че има дълбок дефицит на здрав разум. Защото в последна сметка износът е на боеприпаси. Все пак имаме индустрии, имаме активни партньорски контакти и досега нашата военноотбранителна промишленост се е изнасяла в целия свят и в много страни ние сме се конкурирали и по-тежко с руската отбранителна промишленост. Затова казвам, че въпросът е и вътрешнополитически. В какъв смисъл? Много хора у нас зависят от поддържането на свързаност с Русия. Това не е само енергетиката, но да, предимно е газ, нефт, ядрено гориво и т.н. През Русия и свързаността с Русия се вкарва и корупцията към тези елементи, за които говорих, и тези  хора са в огромен потрес, че неуспех на Русия в Украйна ще има тежки последствия за цялата тази кохорта от преки или непреки агенти на влияние, или ползващи се от руските проекти и интереси тук, обслужващи ги, и те в момента са в една такава реакция на резигнация, на отхвърляне на всичко, което може да застраши бъдещите им проекти с Русия и бъдещата свързаност на България с Русия. Защото през тази свързаност те извличат основанията за своето влияние, позиции, власт и каквото и да е. Затова казвам, че войната в Украйна се води и в България.

Водещ: Изгонването на десетимата руски дипломати какво е? Някаква палиативна мярка, която трябва да хвърли прах в очите и да замаже картината на отказа за предоставяне на оръжие за Украйна – това ли е?

Илиян Василев: От много неща по малко. Първо, това се очерта като един от любимите ходове на силовите ведомства, които вместо да разкриват местните агенти, защото нали се сещате, че за да се разкрият 10 души дипломати, които са активно работили, трябва, ако бяха добре свършили работата нашите служби, трябваше да има дела срещу български граждани, които са им я предоставили. Години тези неща – гонят се, гонят се дипломати и няма никакви дела. Все едно борба с корупцията, която прокуратурата води, а няма никакви обвинения срещу висши длъжностни лица. В тоя смисъл гоненето на дипломати стана любим спорт. Борисов го практикуваше много. Всеки момент, когато в политическото пространство се въздигаше темата за неговата лична отговорност за „Турски поток“, тоя стратегически интерес за Русия, и той, за да балансира – само в неговите представи, разбира се – той гонеше руски дипломати. Ние никога обаче не разбирахме, за какво точно са изгонени и кой точно български държавен служител или търговски представител, или някой друг е бил от другата страна на уравнението. В същото време ние всички виждаме как този феноменален, бих казал и впечатляващ взрив от енергия на руски агенти в България в публичната сфера. Достатъчно е само „Възраждане“, публичните реакции, достатъчно е активността в социалните мрежи. Дори висш депутат от тази група покани Русия да стреля и унищожи с ракети Министерския  съвет. Извинявайте, ама за това  във всяка държава трябваше да реагира и прокуратура. Но както виждате, реакция няма. Тоест ние гоним дипломатите, но не решаваме въпроса с руското влияние в България, защото то се чувства прекрасно. Троловете работят, шпионските сведения са си шпионски сведения, руските дипломати поддържат политически проекти, осигуряват топла връзка заедно, разбира се, със специалните им служби и това от време на време става един такъв ритуал за замазване на очите.