Местните изповядват исляма, но ревностно пазят старите християнски традиции

Мюсюлманската общност на гораните, населяваща разделения между Албания, Косово и Северна Македония планински район Гора, отбелязва днес своя най-голям празник – Джурджевден, съобщават от БТА. Празникът бележи идването на пролетта и се превръща в единствения повод през годината, който успява да събере разпръснатата по света общност обратно по родните места.

Гораните, които наричат себе си "нашенци", а езика си – "нашенски", живеят в над 30 села, изкуствено разделени от държавните граници на Балканите. Въпреки че общността изповядва исляма, тя ревностно пази този изцяло предхристиянски и християнски пролетен празник, което свидетелства за нейните дълбоки исторически корени.

Днес районът е изправен пред тежък демографски колапс, като неофициалната статистика сочи, че над 80% от активното население е в постоянна емиграция в Западна Европа. Селата обаче оживяват буквално за няколко дни около 6 май, когато гурбетчиите се прибират.

Символът на завръщането

Кулминацията на четиридневните тържества е днес в албанското село Борие, където има 2 065 къщи и според местните жители нито една от тях не остава празна на Джурджевден.

Сокол Докле: "Където и да си, трябва поне веднъж или два пъти в годината да си дойдеш в Гора, но за Джурджевден – задължително."

Сокол е син на известния краевед Назиф Докле – възрожденска фигура за региона, съставил мащабен горанско-албански речник и събрал хиляди народни песни, които доказват връзката на местния фолклор с българските традиции. Според Сокол главният герой в традиционните им песни – гълъбът, е символ именно на завръщането към Гора.

Ритуали с билки и върбови клонки

Празненствата започват още на 4 май, наричан Ден на цветята, когато децата събират букети и ги раздават на възрастните хора за здраве. На следващия ден момичетата и булките берат билки и разлистили се върбови клонки, които са символ на плодородието.

Невруз Мехмети: "Джурджевден е величието на нашата душа, то е като дишането за всички горани."

Мехмети, който е местен преподавател и пазител на истории, обяснява, че в нощта срещу 6 май младежите поставят върбови клонки с инициали на портите на момичетата, които харесват. Ако родителите одобрят момчето, клонката остава цяла седмица. Днешният ден продължава с палене на огньове на хълма Бърце, кафе на жарава, конни надпревари и масови хора под звуците на зурни и тъпани.

Сборът във Вранище

Част от магията на Джурджевден е преодоляването на физическите бариери. Горани от всички краища се събират на огромна поляна край косовското село Вранище. Там девойките показват социалния си статус чрез своите дрехи. Изцяло бялата премяна означава, че момичето е свободно, червените връхни дрехи индикират готовност за женитба, а жълтиците подсказват, че девойката вече е сгодена.

На 8 май, веднага след традиционния селски пикник, наречен "теферич", селата в Гора отново ще утихнат. Мъжете и младежите ще стегнат багажа си и ще поемат обратно към гурбета в Европа, оставяйки зад гърба си празните къщи до следващата пролет.