Вторият стълб не достига за пожизнена пенсия на повечето българи

Хиляди българи, на които им предстои пенсиониране, са изправени пред сложен финансов избор, който може да определи стандарта им на живот в златните години. Причината е дилемата дали да получават две по-малки пенсии – една от държавния Национален осигурителен институт (НОИ) и втора от частен универсален пенсионен фонд (УПФ), или да се откажат от частния фонд в полза на една, но по-висока държавна пенсия.

Към настоящия момент, 10 септември 2025 г., дебатът се разгаря с пълна сила, тъй като сметките на много хора показват, че натрупаните средства във втория стълб са крайно недостатъчни за осигуряване на пожизнена пенсия. Това кара мнозина да прехвърлят парите си обратно към НОИ, за да избегнат намалението на основната си държавна пенсия.

Математиката зад трудния избор

Основният проблем се крие в три ключови числа. Според последните данни на Комисията за финансов надзор (КФН), средният размер на натрупаните средства по индивидуална партида в УПФ е едва около 8128 лева. В същото време, за да може един бъдещ пенсионер да получава дори минималната пожизнена втора пенсия (около 95 лева месечно), в сметката му трябва да има натрупани над 21 000 лева.

Третият компонент в уравнението е редукцията на държавната пенсия. Ако човек избере да получава пари от УПФ, пенсията му от НОИ се намалява с коефициент, който за пенсиониращите се тази година е около 11%, но с времето ще нарасне до близо 25%. Така хората с малки натрупвания в УПФ рискуват да получават разсрочено плащане за няколко години, след което да останат доживот само на трайно намалена държавна пенсия.

"За" и "Против" втория стълб

Основният аргумент на хората, които прехвърлят средствата си към НОИ, е финансовата сигурност. Те предпочитат една, но сигурна и по-висока пенсия от държавата, която се индексира всяка година.

От своя страна, от асоциацията на пенсионните дружества контрират, че вторият стълб е капиталов – парите в него са лична собственост, натрупват доходност от инвестиции и се наследяват при смърт на осигурения преди пенсиониране. Те изтъкват, че държавната система е разходно-покривна и е силно зависима от демографската криза в страната, докато частните фондове осигуряват диверсификация на риска.

Според експерти, решението е строго индивидуално. "Хората трябва да оценят натрупаната сума, очакваното си здравословно състояние, както и своята склонност да поемат инвестиционен риск," коментират финансови анализатори.

Законови срокове усложняват решението

Допълнително усложнение създава и законодателството. Правото на избор за прехвърляне на парите към НОИ трябва да се упражни в определени срокове преди навършване на пенсионна възраст. За пенсиониращите се до края на 2025 г. срокът беше една година предварително. Този период обаче постепенно се увеличава и за хората, които ще се пенсионират след 2038 г., изборът ще трябва да се прави цели пет години по-рано.

Според критиците на модела, този дълъг срок лишава хората от възможността да вземат информирано решение непосредствено преди пенсиониране, когато имат най-ясна представа за финансовото си състояние и натрупаните суми.