Финансирането ще дойде от Фонда за сигурност на електроенергийната система

Правителството разработва сериозен пакет от мерки за компенсиране на бизнеса и домакинствата, които се отопляват с природен газ, заради поскъпването на енергията. Това заяви заместник-председателят на Народното събрание и депутат от „Прогресивна България“ Иван Ангелов в интервю за bTV. Конкретните параметри на държавната помощ ще бъдат обявени съвсем скоро, като една от основните възможности е средствата да бъдат осигурени чрез Фонда за сигурност на електроенергийната система.

Механизми за овладяване на високите сметки

Фирмите в страната са изправени пред риска от по-високи разходи за електроенергия през следващите месеци, но управляващите вече работят по механизми за ограничаване на негативните последици. Основната част от буферите за подпомагане на предприятията ще бъде обвързана с ресурса на Фонда за сигурност на електроенергийната система.

„За бизнеса, както и за гражданите, които се отопляват на газ, ще бъдат взети допълнителни мерки, които в момента се изготвят“, посочи Иван Ангелов в ефира на bTV. Той допълни, че детайлите все още се уточняват от кабинета: „Съвсем скоро ще стане ясно и всички ще разберат какви ще бъдат конкретните мерки. Но се обсъжда такъв пакет и той е много сериозен“.

Засега остава неясно какъв общ финансов ресурс ще бъде заделен, как ще се изчисляват компенсациите за отделните компании и кога реално ще започне тяхното изплащане. По думите на заместник-председателя на парламента окончателните разчети и решения трябва да бъдат представени официално от правителството.

По отношение на международните пазари и повишаването на котировките на синьото гориво, депутатът отбеляза, че дори след поскъпването цената на природния газ в България ще остане с около 40% по-ниска спрямо средните европейски нива. Въпреки това държавата ще се намеси с допълнителна подкрепа за битовите абонати на газ, чиито параметри предстои да бъдат обявени. За останалите домакинства сътресения не се очакват.

„Цените на тока и парното през предстоящия отоплителен сезон няма да бъдат променени за битовите потребители“, заяви Иван Ангелов.

Бюджетът, минималната заплата от 660 евро и пенсиите

В разговора народният представител отхвърли критиките на бившия премиер Николай Денков относно бюджетната политика на кабинета. Според Иван Ангелов правителството търси реалистичен баланс между поетите социални ангажименти и реалните възможности на публичните финанси. Като пример за такъв баланс между исканията на работодателските организации и синдикатите той посочи определянето на минималната работна заплата на 660 евро. По думите му новият механизъм за нейното изчисляване отчита по-прецизно актуалното състояние на икономиката.

Заместник-председателят на парламента коментира и напрежението около появилата се информация за евентуално прехвърляне на част от пенсионните вноски от частните фондове във втория стълб към Националния осигурителен институт (НОИ). Той не изключи вероятността подобна хипотеза да е била обсъждана в хода на подготовката на бюджета, но бе категоричен, че такава мярка не присъства в официално представените бюджетни документи.

„Напълно възможно е да е имало всякакъв тип обсъждания на различни гледни точки, на различни аспекти по отношение на пенсионната система и евентуално някакви реформи“, обясни депутатът. Той призова да се прави ясно разграничение между експертните работни дискусии и окончателните политически решения на кабинета, като определи представянето на неофициални работни материали за свършен факт като подвеждащо. На въпрос дали предложението е щяло да залегне в бюджета без намесата на опозицията, която го оповести публично, Ангелов отговори, че не може да твърди подобно нещо, тъй като изготвянето на финансовата рамка е в ръцете на експертите от Министерството на финансите.

Спорните текстове в закона за българския език

Относно внесения от партия „Възраждане“ законопроект за българския език, който предизвика остри обществени дискусии за изписването на имената на институциите и надписите в публичното пространство, Иван Ангелов припомни, че сходни инициативи са внасяни в Народното събрание многократно през последните 15 години. Настоящият проект получи единодушна подкрепа на първо четене от всички парламентарни групи, без нито един глас „против“ или „въздържал се“.

Това единодушие обаче не означава автоматично приемане на всички конкретни разпоредби в окончателния им вид.

„Приема се духът на законопроекта, приема се неговият смисъл“, уточни заместник-председателят на Народното събрание. В срока между първо и второ четене депутатите ще подложат на дебат всички спорни текстове, сред които са и правилата за транслитерация на българските наименования. В парламентарните комисии предстои да бъдат изслушани представители на различни организации, като ще бъдат взети предвид аргументите както на привържениците, така и на противниците на новите изисквания.