Бензиностанции масово затварят в Северна Гърция заради разликата от над 50 цента на литър

Гръцко-българските икономически отношения преживяват драматична промяна след влизането на България в Шенгенската зона от началото на тази година. Жителите на Северна Гърция масово се насочват към българските градове за пазаруване на основни хранителни стоки и горива, което създава сериозна криза за местния бизнес.

"Гърците ходеха в България години наред, за да купуват дрехи – предимно имитации на известни марки – на по-добри цени. Това вече се промени. Сега всички търсят евтини хранителни стоки и по-евтино гориво", коментира Пантелис Филипидис, президент на Солунската търговска камара, цитиран от Bulgaria ON AIR.

Влизането на България в Шенгенската зона за свободно движение по суша от 1 януари 2025 година премахна граничните проверки и превърна пътуването между двете страни в безпроблемен процес. На граничния пункт Промахон-Кулата опашките от автомобили и камиони изчезнаха, а митническите сгради стоят празни.

Криза в хранителната търговия

Хранителните магазини и минимаркетите в Северна Гърция са подложени на сериозен натиск от масовото пазаруване на гръцките потребители в България. Жителите на префектурите Родопи, Еврос, Ксанти, Драма и Серес се възползват активно от свободното преминаване, за да закупуват основни продукти на по-ниски цени.

Според данни на Bulgaria ON AIR, цените в България са с около 40 процента по-ниски в сравнение с тези в Северна Гърция. Това прави българските градове като Пловдив, Благоевград, Петрич и Сандански изключително привлекателни за гръцките потребители.

Масово затваряне на бензиностанции

Особено тежко е положението на бензиностанциите в граничния регион. Разликата в цената на безоловния бензин надхвърля 50 цента на литър – около 1,28 евро в България срещу 1,80 евро в Гърция. За автомобил с 50-литров резервоар икономията достига 26 евро при всяко зареждане.

Жителите на граничните райони активно се възползват от тези разлики, което води до масово затваряне на местни бензиностанции. Според данни от първите месеци след влизането в сила на новия режим, в райони като Комотини около 50 процента от бензиностанциите са затворили врати.

Панхеленската федерация на собствениците и търговците на бензиностанции изпрати писмо до Министерството на националната икономика и финансите с искане за стимули, които да предотвратят икономическия колапс на отдалечените райони. Като решение федерацията предложи създаване на специален данъчен режим за граничните региони – стратегия, прилагана в други европейски държави.

Данъчната тежест прави разликата

Гърция остава сред страните с най-скъпи горива в Европа, въпреки по-ниските средни доходи. Крайната цена на обикновения безоловен бензин включва около 60 процента данъци – акциз, 24 процента ДДС, такси и други начисления.

За сравнение, в България данъчната тежест върху горивата е почти наполовина – около 0,35 евро на литър акциз и 20 процента ДДС. Гръцкото правителство налага данък върху бензина, който е почти два пъти по-висок от минималния предвиден в европейското законодателство.

"Пазарът в Северна Гърция се срива. Търговията преживява трудности, но това няма нищо общо с България. Проблемът е, че липсва основната движеща сила – парите. Хората харчат внимателно, търговията вече не е приоритет", добави Филипидис.

Положителни ефекти за България

Отварянето на границите има и положителни последици. Все повече българи пътуват до Гърция, посещават ресторанти и курорти, което носи приходи за туристическия сектор на южната ни съседка.

Съществува и растящ интерес на български граждани към закупуване на недвижими имоти в Северна Гърция, което допринася за оживление на местния пазар на имоти. Свободното движение създава възможности за двустранно сътрудничество и икономически връзки между двете страни.

България влиза в еврозоната

От 1 януари 2026 година България ще стане 21-вият член на Еврозоната, три години след последното разширяване с присъединяването на Хърватия през 2023 година. Това решение беше прието официално от Европейския съюз през юли 2025 година.

БВП на глава от населението в България е 24 хиляди и 200 евро, при средно 37 хиляди и 600 евро за Европейския съюз, като делът на страната в общия БВП на Съюза е 0,6 процента. Икономическият растеж се ускори от 1,9 процента през 2023 година до 2,8 процента през 2024 година, движен от частното потребление и нарастващите реални заплати.

През 2025 година се очаква леко забавяне до около 2 процента ръст, при инфлация от 3,5 процента и ниска безработица.

Резервираност към еврото

Въпреки официалното одобрение, около половината българи изразяват резерви относно въвеждането на еврото, според проучване на "Евробарометър". Част от тях се опасяват, че смяната на валутата ще доведе до повишение на цените.

Българското правителство уверява гражданите, че приемането на единната европейска валута ще донесе стабилност и просперитет. Официалният валутен курс е определен на 1,95583 лева за едно евро – същият курс, по който левът е обвързан към еврото в момента.

"С присъединяването към еврозоната българите ще се изправят пред нова икономическа реалност", заключава Филипидис.