Британското издание предупреждава за мащабни кампании за дезинформация

България се подготвя да приеме еврото от 1 януари 2026 година на фона на нови вътрешнополитически сътресения и опасения, че дезинформационни кампании, свързани с Русия, задълбочават недоверието към единната валута. Това пише авторитетното британско издание The Guardian в свой анализ, публикуван днес.

Според изданието страната ще стане 21-вата държава членка на еврозоната след броени дни. Политиците в Брюксел и София разчитат, че този ход ще стимулира икономиката на най-бедната страна в Европейския съюз и ще затвърди окончателно нейната прозападна ориентация.

Икономически надежди и хибридна война

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че "благодарение на еврото" България ще привлече повече инвестиции, ще увеличи търговския си обмен и ще осигури "качествени работни места и реални доходи" за гражданите си.

Въпреки оптимизма на европейските лидери, процесът е съпътстван от напрежение. По време на скорошното си посещение в София еврокомисарят по икономиката Валдис Домбровскис подчерта значението на европейското единство в условията на глобална несигурност. Запитан за руското влияние, той беше категоричен:

"Не е тайна, че Русия води хибридна война срещу Европа. Това са провокации, актове на саботаж, нарушения на европейското въздушно пространство, намеса в политическите процеси в Европейския съюз и в други страни, както и разпространение на дезинформация", заяви Валдис Домбровскис, цитиран от британската медия.

Разследващи журналистически материали, потвърждават наличието на координирани кампании в социалните мрежи, свързани с Русия, които целят да подкопаят обществената подкрепа за еврото чрез всяване на страх, пише The Guardian.

Политическа криза и обществено разделение

Анализът на британското издание обръща внимание на сложната политическа обстановка в страната. Посочва се, че правителството на Росен Желязков е подало оставка миналата седмица след масови антикорупционни протести, което допълнително нагнетява напрежението преди историческата промяна.

Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), коментира пред изданието, че разделението по темата за еврото е симптом на по-широк проблем.

"Това не е изненадващо. Страната е разделена по почти всичко, което можете да си представите. И след политическата нестабилност се озовахме в много враждебна политическа среда", заяви Петър Ганев.

Проучване на Министерството на финансите показва поляризирани нагласи – 51% от българите подкрепят присъединяването към еврозоната, докато 45% са против.

Страховете на хората

Репортажът включва и гласовете на обикновените граждани. Пенсионерите Ненчо и Мая Нешеви от Видин споделят притесненията си относно инфлацията и преизчисляването на спестяванията им.

"Несигурността е очевидна и имам притеснения, защото съм пенсионерка. Трябва ли да се запася? Има ли смисъл? Как ще стане това през януари?", пита риторично Мая Нешева.

В същото време Елена Василева, инженер от Хисаря, изразява носталгия по лева, въведен през 1881 година. "Все едно губиш идентичността си. Жалко е", споделя тя пред британските журналисти.

Въпреки страховете, много млади хора виждат промяната като позитивна стъпка. Мария Валентинова, фармацевт от София, вярва, че еврото ще бъде полезно за икономиката в дългосрочен план и се радва, че детето ѝ ще расте в държава от еврозоната.

Преходният период, в който ще може да се плаща и с двете валути, ще продължи до 31 януари 2026 година.