Финансовият министър коментира инфлацията, данъците и новия дълг

Амбицията на държавата е бюджетът за 2027 година да бъде с дефицит от 3 процента от брутния вътрешен продукт, за да се прекрати процедурата при прекомерен дефицит срещу България. Това обяви вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев в неделя в ефира на БНТ, съобщават от БТА.

Според финансовия министър в момента се работи по идентифициране на нови приходоизточници и намаляване на разходите. Целта е бюджетът за 2027 година да се вмести в тригодишната прогноза на Министерството на финансите, която залага дефицит от 3,8 процента от БВП.

„Амбицията ни е да свалим този дефицит от 3,8 процента колкото се може по-близо до границата от 3 процента и дори да направим бюджет за 2027 година с дефицит от 3 процента, така че да успеем да приключим процедурата при прекомерен дефицит“, посочи Донев в предаването „Денят започва с Георги Любенов“.

По думите му въпросната процедура е изключително голяма тежест за страната, тъй като правителството е задължено постоянно да докладва на Европейската комисия за мерките за фискална консолидация и осигуряване на устойчиви приходи.

Разплащания и нов външен дълг

Относно заложения в бюджета за тази година огромен дефицит от 5,7 процента, Донев обясни, че в последното тримесечие се концентрират най-големите плащания. Есента приключват строителни дейности по проекти на Агенция „Пътна инфраструктура“ и Общинската инвестиционна програма, а успоредно с това стартират социалните плащания за отопление и разходите за зимно почистване.

„Целта ни е да не прехвърляме плащания от сегашната към следващи години, както беше правено години наред. На това се дължи и огромният дефицит, който имаме“, обясни министърът, критикувайки индиректно предходните управления.

Въпреки амбициозните планове за свиване на разходите, той трябваше да обясни и поетия на 29 септември нов външен дълг от 2,25 милиарда евро. Уверението е, че средствата са стриктно насочени към разплащания по Плана за възстановяване и устойчивост, както и за гарантиране на изплащането на пенсиите и заплатите до края на годината.

Инфлация и спекула с цените

Ръстът на цените в страната се дължи основно на международната обстановка и конфликта в Близкия изток след затварянето на Ормузкия проток, което е довело до рязък скок при горивата. Според Донев, самото евро като валута не е причина за инфлацията, а липсата на адекватни мерки за овладяване на спекулата.

„Еврото като валута не е виновно. Виновно е правителството, което не успя да овладее спекулата, защото цените както на стоките, така и на услугите започнаха да се повишават спекулативно“, категоричен бе вицепремиерът, насочвайки отново вината към кабинета, управлявал между юни и октомври.

Той отбеляза, че наложените наскоро мерки за овладяване на цените на горивата вече дават резултат, като дизелът е спаднал под психологическата граница от 2 евро за литър малко след първоначалния шоков скок.

Данъчни промени и забрани

Министърът коментира и готвените промени в Закона за акцизите и данъчните складове, които предизвикаха обществен отзвук. Той успокои, че държавата няма намерение да забранява варенето и консумацията на домашна ракия в семеен кръг. Забраната ще касае единствено продажбата ѝ в стопански обекти заради случаите на застрашено здраве от алкохол със съмнително качество.

Относно новия режим за облагане на ваучерите за храна, Донев припомни, че необлагаемият праг остава 102 евро. „Достигнатото досега равнище не облагаме, облагаме горницата над тези 102 евро. Ако работодателят предостави ваучери за 200 евро, работникът ще получи 186 евро, защото разликата се облага с данък от 7 процента, какъвто съществува в абсолютно всички европейски държави“, уточни той.

Относно данък „свръхпечалба“, Министерството на финансите все още обсъжда варианти, но приходът от него остава заложен в плановете на държавата. По отношение на пълната забрана за реклама на хазарт, Донев посочи, че целта ѝ е предимно превенция и защита на гражданите от тежки зависимости, а не пряк ефект върху приходната част на бюджета.

На финала на разговора вицепремиерът определи завръщането на тленните останки на цар Самуил в България на 3 октомври като изключителен исторически момент и благодари на всички, положили усилия през последните 60 години за осъществяването му.