"Виждам" чак от Париж какво става в България

Един в една посока, друг в друга, трети в трета...

И всеки от "теглещите каруцата" е незаменим, всеки е прав, и всеки мрази другия...

Непоносимост! Чета "Франс инфо", една от френските най-солидни медии.

Статия, придружена с видео, за България представя "...проекта-шоу на българските звезди Иван Христов и Андрей Арнаудов, който има за цел да попречи на най- бързото в света обезнаселяване, това в България, като подтикне нейните граждани да се върнат в страната...".

Статията е по повод на излъчването на 30 май сутринта по водещата телевизия Франс-3 в предаването "Ние, европейците" на репортаж за този проект.

Думите, характеризиращи България в статията, са стряскащи:

"...страната, с най-бързо изчезващото население в света"...

И още...

"Масирана емиграция, застаряващо население, намаляване на раждаемостта, България си подготвя едно твърде трудно бъдеще, селата са най-силно засегнати ..."

Спирам.

Всъщност нужно ли е да продължавам.

Хубава е тази идея на Иван и Андрей. Да връщат българите в България...

Но на кого ли му пука? В страната, където винаги се връщаме в първоначалното си положение, където винаги е ...същото. И където винаги плачат и "оправят" другите страни, а за собствената нехаят. Така е било. Дали и така и ще бъде?

Дали винаги ще е ...същото?

Френската статия завършва -

"България от 9 милиона в края на 1980 г. днес е към 7, при този ритъм се очаква до 50 години да стане 5 милиона..."

Спирам с четенето на френската преса. Пускам българската телевизия, прословутите сутрешни блокове, които ръководят моята страна.

И пак, о, същите лица, втръснали ми от 32 години...

Един насам, един натам, трети...

Да, винаги е същото.

Любов необяснима към ...нищото.

И все пак - успех на Иван и Андрей!

Димо Райков, емигрант във Франция