Държавата харчи два пъти повече за пенсии отколкото преди пет години

Пенсионната система в България се нуждае от основно преосмисляне, а не от частични промени като увеличаване на възрастта за пенсиониране или на осигурителните вноски. Това заяви проф. Богомил Манов от Фискалния съвет в предаването "България, Европа и светът на фокус" по Радио "Фокус" днес.

"Пенсията трябва да бъде функция на това, което човек е внесъл – това е основополагащ принцип, без който не може да има устойчивост", категоричен бе проф. Манов.

Той критикува сегашния модел, при който близо половината от средствата за пенсии идват от държавната субсидия, а не от осигурителни вноски. "Ако през 2020 г. участието на бюджета беше около 5 млрд. лева, днес то е над 11 млрд.", посочи експертът, подчертавайки нарастващата финансова тежест върху данъкоплатците.

Според Манов, преди да се обсъжда дали да се увеличи възрастта за пенсиониране или размерът на вноските, трябва да се анализира цялостната философия на данъчната и осигурителната система. Той изтъкна, че в България около 90% от приходите в бюджета идват от данъци, като две трети от тях са косвени – ДДС, акцизи и мита, което непропорционално натоварва хората с ниски доходи.

Проблемът с "уравниловката"

Особено притеснителна според проф. Манов е "тоталната уравниловка" в системата – около 1,6 милиона пенсионери получават под 1000 лева месечно, независимо от техния трудов принос.

"Когато хората не виждат връзка между това, което внасят, и това, което получават, мотивацията им да се осигуряват на реален доход изчезва", подчерта експертът.

Той се обяви против механичното повишаване на осигурителната вноска или на възрастта за пенсиониране, тъй като това би намалило конкурентоспособността на бизнеса и покупателната способност на хората.

Алтернативни предложения

Като възможни решения проф. Манов предложи леко увеличаване на ДДС с един процентен пункт, което би дало възможност да се събират повече приходи дори от сивия сектор.

Друга негова препоръка е свързана със засилване на втория и третия пенсионен стълб – допълнителното задължително и доброволно осигуряване, където връзката между принос и получена пенсия е по-директна и справедлива.

Сравнение с европейския модел

Проф. Манов отбеляза, че в повечето европейски държави преобладават преките данъци и има необлагаем минимум, както и прогресивна скала. В България обаче се прилага плосък данък, който според него задълбочава социалното неравенство.

"Солта, която яде бедният, е същата като тази, която яде богатият. Но когато и двамата платят ДДС, ефектът върху разполагаемия им доход е драстично различен", посочи Манов, цитирайки класическата икономическа максима.

Изказването на проф. Манов идва в контекста на проведеното наскоро заседание на Социалната комисия в парламента, на което депутатите одобриха срок от шест месеца за създаване на пътна карта за реформа в пенсионната система. Към ангажираните институции – Министерството на финансите, НОИ, КФН и НАП – ще се присъедини и Фискалният съвет.