Втората пенсия ощетява всеки трети при пенсиониране

За около 30 до 35% от хората, които излизат в пенсия в момента, е по-изгодно да прехвърлят натрупаните си средства от втория стълб в държавното обществено осигуряване. Това съобщи главният изпълнителен директор на пенсионната компания „Доверие" Светла Несторова по време на форума „50+: Новата възраст на успеха" в София, цитирана от вестник „Сега". В тази група попадат гражданите, които ще получават сума над минималната пенсия, но нямат достатъчно натрупани спестявания в универсалните пенсионни фондове, за да компенсират служебното намаление на основната си държавна пенсия. За всички останали осигурени — както хората на минимална пенсия, така и тези с високи осигуровки — запазването на парите във втория стълб остава по-доброто финансово решение.

Кой губи и кой печели от редукцията

Парадоксът две пенсии да се окажат по-малко от една се дължи основно на две причини, отчетени на събитието, организирано от „Young talents 50+" и „Инвест София". От една страна, първите вълни пенсионери с право на втора пенсия нямат достатъчно дълъг период, през който да натрупат сериозен капитал в частните фондове. От друга страна, държавата прилага специален коефициент на редукция, с който намалява основната пенсия от НОИ. Този механизъм за орязване не отчита факта, че през целия си трудов живот гражданите са плащали и данъци, с които реално се покрива дефицитът в държавната пенсионна система.

При хората, чиято основна пенсия така или иначе ще бъде минимална, прехвърлянето на партидата към държавата е безсмислено. Ако те се откажат от универсалния си фонд, на практика ще подарят на държавния бюджет втората си пенсия, тъй като прехвърлените суми отново няма да им стигнат, за да прескочат прага на минималното плащане. Обратно — гражданите с високи осигуровки и солидни партиди ще получават достатъчно голяма втора пенсия, която не само покрива намалението от НОИ, но и им осигурява по-висок общ доход. По действащите правила прехвърлянето на спестяванията от втория в първия стълб е възможно най-късно до две години преди навършване на възрастта за пенсиониране.

Избор на подфонд до края на ноември

До края на ноември всички осигурени във втория стълб имат право да изберат как точно да се инвестират техните спестявания за старини. Светла Несторова и изпълнителният директор на „Доверие" Мирослав Маринов очертаха пред участниците във форума основните ориентири за хората над 50-годишна възраст. Ако на даден човек му остават повече от пет или десет години трудов стаж до пенсия, той може спокойно да избере динамичен подфонд. При него средствата се влагат при по-висок инвестиционен риск, но носят и значително по-висока доходност във времето.

За хората на 60 години обаче подобна стъпка крие сериозни рискове. Тъй като на тях им остават едва четири или пет години до излизане в пенсия, един евентуален остър срив на финансовите пазари би стопил част от парите им, без да има достатъчно време спадът да бъде компенсиран.

Законодателството разделя осигурените в три основни категории според възрастта им. Хората до 50 години, които предпочитат по-висока доходност, не е необходимо да подават изрично заявление, тъй като ще бъдат разпределени служебно в динамичен подфонд. Балансираният подфонд обхваща гражданите от 50-годишна възраст до три години преди пенсиониране — ако някой в тази група желае парите му да се управляват динамично, трябва да подаде заявление до края на ноември. Три години преди навършване на пенсионна възраст всички осигурени задължително преминават в консервативен подфонд, който пази натрупаните суми от пазарни сътресения.

Данъчни предимства на третия стълб

Като надежден инструмент за балансиране на по-консервативното управление във втория стълб експертите посочват доброволното пенсионно осигуряване, известно като трети стълб. Макар традиционно да остава подценяван у нас, този модел дава пълна свобода на човека сам да определя кога и какви суми да внася, както и по какъв начин да изтегли парите си след време.

„Третият стълб е уникален данъчен продукт – вложенията в него са освободени от данъци на входа, а накрая, като ги теглите, отново нямате данъци", коментира Мирослав Маринов. Той поясни, че чрез лични вноски за доброволно осигуряване всеки работещ може да намали годишната си данъчна основа с до 10% от нейния размер. Въпреки че през първите пет години фондовете удържат ощутими такси — които за компанията „Доверие" възлизат на 4% — спестяващият отново започва с чисто предимство от 6% заради данъчното облекчение.

Доброволните фондове са особено важни и за самонаетите лица, които Светла Несторова определи като „абсолютен феномен на трудовия пазар". По думите ѝ тази група работещи остава без елементарна социална защита, тъй като никой не поема отговорност за рисковете в живота им — от липсата на пенсионни и здравни права до пълната липса на обезщетения при безработица.