​Цените на базовите храни растат двойно по-бързо от луксозните

Инфлацията не засяга всички стоки еднакво, като най-евтините и основни храни са поскъпнали значително повече в сравнение с продуктите от високия ценови клас. Този феномен, известен като "евтинофлация" (cheapflation), засяга най-тежко домакинствата с по-ниски доходи.

Това показва доклад на Института за градски изследвания в Барселона (IDRA), озаглавен "Защо се увеличава кошницата с покупки?", цитиран от испанското издание "El Pais".

Според анализа, в периода между 2021 г. и 2024 г. най-евтините и основни хранителни продукти са поскъпнали с 37%, докато при продуктите от високия ценови диапазон ръстът е бил 23%.

Феноменът удря най-уязвимите

Проблемът с "евтинофлацията" е, че тя има регресивен характер – засяга в най-голяма степен тези, които консумират предимно основни стоки, а това обикновено са домакинствата с по-ниски финансови възможности.

Продукти като месо, мляко и масло са поскъпнали с между 30% и 40% спрямо цените си преди здравната криза. При други основни стоки, като зехтина, скокът е драстичен – над 80%.

"Това явление засяга особено домакинствата с по-ниски доходи", се посочва в документа. Анализаторите подчертават и негативните последици за здравето на тези групи от населението.

"Често тези семейства заменят търговските марки с бели марки, намаляват форматите или избират продукти с по-ниско качество. Тези алтернативи, далеч от това да бъдат изключени от инфлацията, често са претърпели по-силно покачване на цените от продуктите от среден или висок клас", отбелязват от IDRA.

Причини за поскъпването

Според доклада, пропорционалното по-голямо покачване на цените на основните продукти не е ново явление и обикновено съпътства големи икономически и енергийни кризи заради увеличените производствени и логистични разходи. Подобни процеси са наблюдавани по време на петролната криза през 70-те години и по време на Голямата рецесия след 2008 г.

Настоящата криза започна през 2021 г. заради дисбаланса между търсенето и предлагането след отпадането на пандемичните ограничения. Тя се задълбочи през следващата година с руската инвазия в Украйна, която наруши доставките на енергия, зърнени култури и торове.

По данни на Европейската централна банка (ЕЦБ), натрупаното увеличение на цените на хранителните продукти в Еврозоната от 2019 г. насам е 30%.

Друг фактор, посочен в анализа, е прогресивната "финансиализация" на селскостопанските суровини след Голямата рецесия. Това е довело до масово навлизане на финансови инвеститори на фючърсните пазари, което от своя страна тласка цените нагоре, създавайки "спекулативен балон" с тежки последици за най-бедните.