Цените на жилищата, включително покупките на нови и съществуващи къщи и апартаменти, варират значително от 2010 г. насам, като годишните темпове на растеж у нас /и в европейски мащаб/ са били най-значими през последните 5 години, показват данни на Евростат за пазара на жилища в ЕС в периода 2010-2018 г.

Като цяло между 2010 и 2018 г. цените на жилищата са нараснали общо с 15 на сто в ЕС, като у нас през последните 5 години тенденцията е следната: 2018 г. - нарастване с 6,6 на сто, 2017 - нарастване с 8,7 на сто, 2016 - плюс 7 на сто, 2015 - плюс 2,3 процента и 2014 г. - плюс 1,4 процента. Най-голям срив в цените на жилищата у нас е регистриран през 2009 г. - минус 20 на сто и през 2010 г. - минус 10 на сто, показват данните на Евростат.

Според данни на НСИ жилищата у нас в края на 2018 г. са били 3,9 милиона, като 2,6 милиона са били в градовете и 1,3 милиона - в селата. Около 1/3 от този жилищен фонд обаче е бил незает. Пак според данни на родната статистика - близо 1,2 милиона жилища са били необитаеми /653 хиляди в градовете и 567 хиляди - в селата/. Тоест, 32 процента от жилищния фонд у нас е бил незает, като в градовете делът е бил 25 на сто, а в селата - 45 на сто.

Докато 3,9 милиона жилищни единици са се водили статистически на разположение на 3 милиона домакинства, то "излишъкът на жилища" показва реалността е, че 3 милиона български домакинства са обитавали 2,7 милиона жилища. Около 1,1 милиона души, т.е. един от всеки 7 български жители, са обитавали жилища, които са се споделяли от повече от едно семейство. С други думи, 15 на сто от българите са съжителствали с няколко поколения в едно жилище, особено сред домакинствата с по-ниски доходи в по-големите градски центрове.

Към днешна дата 97,6 на сто от жилищния фонд у нас е частна собственост и само 2,4 на сто е собственост на държавата или общините. Пак според НСИ - 82 процента от българите живеят в собствени жилища, а 18 на сто от населението живее под наем.

Според анализа на Евростат жилищният пазар у нас варира в доста широк диапазон - от около 500-800 евро на кв м в средно големи градове - до 1200 - 1500 евро в луксозни квартали на столицата. В същото време пустеещи къщи в селата у нас се продават на цени от 3 000 - до 5 000 лева, като в някои случаи цената е много по-ниска и дори е символична. По последни данни на НСИ през първото тримесечие на тази година у нас са били построени и пуснати в експлоатация общо 640 нови жилищни сгради - от тях 500 със стоманено бетонова конструкция, 125 тухлени, 8 - панелни и др.

За 8 години цените на жилищата в ЕС са нараснали с 15 на сто

Като цяло между 2010 и 2018 г. цените на жилищата в ЕС са нараснали средно с 15 процента и с 11 на сто - в еврозоната. Сред държавите-членки най-голямо увеличение на жилищния пазар през този период се наблюдава в следните страни: Естония /+83 процента/, Латвия /+61 процента/, Австрия /+56 процента/, Швеция /+55 процента/ и Люксембург /+50 процента/.
На другия полюс най-голямо намаление на цените на жилищата е отчетено в Италия - минус 17 на сто, Испания - минус 12 на сто и Кипър - минус 8 на сто.

Според анализа на Евростат 7 от 10 европейци притежават свой собствен дом, като най-висок е делът на собственост на жилища в България и Румъния - по около 97 на сто, Хърватия и Литва - по около 90 на сто и др.

Най-малко собствени жилища притежават жителите на Германия - 51 процента, следвани от тези в Австрия - 55 процента, Дания - 62 процента и Франция - 64 процента.

Според неотдавнашна европейска класация за най-скъпи имоти в ЕС - лидерството принадлежи на Лондон, където в луксозен квартал до "Хайд парк" цената на квадратен метър жилищна площ е 150 000 евро.

Втора позиция държи крайбрежна ивица в Монако, където квадратен метър струва 100 000 евро, следва крайбрежна ивица на Италия - 95 000 евро за кв. м, Лазурният бряг във Франция - 75 000 евро кв м, швейцарският курорт Сейнт Мориц.