Председателката Роберта Мецола информира лидерите на парламентарните групи за внесения вот

Ръководената от Урсула фон дер Лайен Европейска комисия е изправена пред вот на недоверие в Европейския парламент, след като вчера вечер председателката Роберта Мецола информира лидерите на парламентарните групи за внесеното предложение. Инициативата е дело на румънския десен евродепутат Георге Пиперя, според БТА.

В основата на вота стоят обвинения за липса на прозрачност и лошо управление на Европейската комисия, особено по отношение на справянето с пандемията от Covid-19. Критиките са свързани главно с т.нар. "Pfizergate" скандал, включващ тайни съобщения между фон дер Лайен и ръководителя на фармацевтичната компания.

Процедурни изисквания изпълнени

Вотът на недоверие е подкрепен от 73 евродепутати, което е над необходимия минимум от 72 души или една десета от общо 720-те представители в Европейския парламент. Това позволява предложението да бъде внесено за официално обсъждане и гласуване на пленарната сесия в Страсбург следващата седмица.

Сред подкрепящите инициативата са представители от различни крайни групи, включително "Европейски консерватори и реформисти", "Европа на суверенните нации" и "Патриоти за Европа". Изненадващо, според Пиперя, дори някои членове от собствената партия на фон дер Лайен - Европейската народна партия, са подписали предложението.

Малки шансове за успех

Въпреки че процедурните изисквания са изпълнени, шансовете за успешно приемане на вота се смятат за минимални. За отстраняване на цялата Европейска комисия, включително нейния председател и 26-мата комисари, са необходими гласовете на повече от две трети от присъстващите евродепутати.

Миналата година 401 от общо 720 евродепутати гласуваха фон дер Лайен да остане начело на Европейската комисия за втори мандат, което показва, че тя все още разполага с твърда подкрепа в парламента.

Исторически контекст

В цялата история на Европейския съюз подобни вотове на недоверие са внасяни само седем пъти, като нито един не е бил успешен. Единственият случай на оставка на Европейска комисия - тази на Жак Сантер през 1999 година, се случи поради страх от предстоящ вот на недоверие, а не в резултат на действително гласуване.

Последният опит за подобна процедура беше срещу комисията на Жан-Клод Юнкер през 2014 година във връзка с т.нар. "Lux leaks" скандал, но той също беше отхвърлен от Европейския парламент.