Тези дни и седмици ми е едно такова....аграрно. Имам усещането, че съм част от племе в изостаналите гори на Африка, което окончателно е загубило връзка с цивилизацията и културата

 Гледам как новите-стари депутати гербоиди подскачат като шебеци по парламентарните банки и удрят възторжено с ръце по масите и викат "у-у-у-у-у-у" с викове, достойни за Тарзан. Виждам новите "протестърски" депутати как се опитват да убедят хората, че совите не са това, което са, а те са целите в бяло, ангели-спасители и по съвместителство - жертви за министерства и премиерско кресло.

Гледам аз сестра Галева колко е загрижена за проверката на Борисов и сие и си мисля, че сигурно от невинност и неосъзнаване на реалността е предложила Пеевски за шеф а ДАНС и е подкрепила Истанбулската конвенция. Гледам Марчето Капон как бурно се включи в политиката от името на "партията на протеста" и се чудя дали си въобразявам, че тя беше тая, дето промотира ГЕРБ в ЕС и подкрепяше Борисов, която се съюзи с турския националист Касим Дал и която е готова на всякакви ибрици в името на евроатлантическото сътрудничество.

Случайно поглеждам телевизора и виждам Онуй, мърляв като квартално пиянде, да се оплаква от болежки, след което нагло да предлага някакво си барабанистче изрисувано за министър на културата, а Любен Дилов - син, за министър на туризма. Трудно се съвземам от шока. Все се надявам аз нещо да не съм разбрала и недочула, ама не би! Истина е! След това се опитвам да се успокоя, че след ПКП и Главния Мултак, няма как да стане по-зле положението.

Пенсионери се радват на добавката към пенсиите и пожелават здраве на Онуй. На въпроса ми откъде са му на Онуй кюлчетата и еврото в чекмеджето, ме гледат особено умно и накрая заключават, че съм злобна и фашизоидна.

Забелязвам, че свободата на словото у нас е подобаващо почетена и вече сме завоювали почетното 112 място, тоест някъде около южноафриканските държави и Нова Гвинея. Пак се опитвам да се успокоя, че поне не ни бият още за изказано мнение. Винаги може да стане по-зле положението, си казвам оптимистично!

Отбелязвам, че днес отбелязваме 145 години от Априлското въстание. Някак си мимиходом между шареният като персийски килим кандидат-министър на културата и разсъжденията на Деса Общата за Онуй. Журналистите, верни на извоюваното 112 място по свобода на словото, не спират да духат глухарчета на поляната на зайчарника.......

Отварям Фейсбук и установявам, че народецът се вълнува най-вече от цената на блузата на Онуй, последната прическа на някаква плеймейтка и разрив в някакво семейство, което е известно с това, че е известно. рИва!

Започва да ме е срам. Затова, че съм допуснала Родината ми да стигне до това положение. Че има българи, които дори не осъзнават в какво блато сме затънали. Че не искат да мислят и да вземат решения. Срамно е.......

Елена Гунчева