Случаят с шуменската пантера разкрива по-голям проблем с незаконното отглеждане на диви хищници

Историята със загадъчната черна пантера в Шуменското плато започна като комедия, но бързо се превърна в сериозно предупреждение за опасностите от отглеждането на екзотични животни като домашни любимци. Въпреки че до момента животното остава неуловимо, експертите използват случая, за да хвърлят светлина върху един скрит проблем – нелегалната търговия и отглеждането на диви хищници в България.

Александър Дуцов, експерт по биоразнообразие в WWF България, е категоричен: "Реални доказателства че то е в този район в момента все още няма." Но независимо дали черната котка е реална или не, тя успя да разкрие пропуките в контрола върху екзотичните животни у нас.

Забраната от 2008 година – незавършена работа

Преди 2008 година отглеждането на големи котки и други екзотични животни в България е било позволено. Тогава са създадени емблематични случаи като лъвицата Симба на баба Недялка от село Брестовец или частният зоопарк на братята Пламен и Йордан Стоянови, известни като Дамбовците, които отглеждали три сибирски тигъра и един ягуар в задния си двор в Кремиковци.

Стоян Лазаров, зоолог от Националния природонаучен музей, припомня: "Аз съм ги снимал и съм ги предлагал за филмови продукции, те също бяха подарени на Варненския или други зоопаркове."

Д-р Анатолий Замфиров, ветеринарен лекар, споделя носталгично: "Даже имаше и тук, в Литова къща, в Мелник, един човек, който имаше лъв и си го гледа 3-4 години. Накрая държавата му го взе и го изпратиха в общински зоопарк при потресаващи условия, в сравнение в тези, които си беше при собственика."

Новите заплахи – от близката Чехия до невидимите пазари

Но забраните изглежда не спират желанието на някои да блеснат с екзотични домашни любимци. При добро желание черни пантери могат да се намерят до 5-6 хиляди евро от близката Чехия, а със сигурност тук пазарът може да разчита на новобогаташкия манталитет.

Александър Дуцов предупреждава за нови случаи: "Имаше и слухове за лъвчета, подарявани на директори на митниците преди време, които после изчезнаха. Наскоро една дама си издирваше сервала в едно странджанско село."

Явор Гечев, активист за правата на животните, добавя още случаи: "Друг случай имаше наскоро в "Люлин", където беше избягал питон и имаше издирвателна акция. Хората в няколко блока се бяха доста се напрегнали. Имаше и смок онзи ден във Варна, заловен вид смок, нехарактерен за страната ни."

Екологичните бомби – поука от Колумбия

Най-драматичен пример за последиците от безотговорното отглеждане на екзотични животни дава историята с "кокаиновите хипопотами" на Пабло Ескобар. В имението си "Хасиенда Наполес" в Пуерто Триунфо наркобароната има частен зоопарк с четири хипопотама.

След като Ескобар е убит през 1993 година, хипопотамите успяват да избягат от имението. Александър Дуцов обяснява: "Човекът е бил голям фен на хипопотамите и си ги е вкарал съответно, с неговите власт и възможности не е имало кой да го спре."

Днес в Колумбия живеят свободно около 170 хипопотама – потомци на животните на Ескобар. Миналата година Колумбия определи хипопотамите като заплаха, а Административният съд даде срок на екоминистерството да изкорени вида, дори да го избие. Властите избраха да кастрират всичките хипопотами на живо в YouTube – мярка, която се възприе доста противоречиво.

Червенобузата инвазия в България

У нас големи щети нанесе друг по-малък любимец – червенобузата костенурка. Стоян Лазаров предупреждава: "Купуват си от зоомагазини, те са забранени, обаче въпреки това все още има внос на такива малки костенурки. Когато станат големи, те стават проблем и хората ги пускат или в язовир или в река или в някои крайбрежния езера, което вече е престъпление."

Александър Дуцов допълва за последиците: "Като цяло основно се развъждаха женски индивиди, но явно са се прокраднали и мъжки и в много водоеми има сериозна популация. Те са доста по-агресивни и изместват нашата обикновена блатна костенурка."

Опасност за хората и природата

Докато някои експерти смятат, че шуменската пантера не представлява голяма заплаха, други предупреждават за реалните рискове. Д-р Анатолий Замфиров успокоява: "Така че степента на опасност на този леопард е от нулева до минимална."

Но Стоян Лазаров е по-предпазлив: "Мечката е в собствената си среда и тя избягва, както и вълка, той бяга на 2 километра от човека, докато това животно е живяло с хора и неговите инстинкти са притъпени."

За сравнение, на територията на България живеят 1000 мечки и 1000 вълка, с които успешно съжителстваме, въпреки че са опасни хищници.

Необходимост от по-строг контрол

Явор Гечев подчертава необходимостта от законодателни промени: "Особено сега, след като сме в Шенген, транспортът на такива животни става изключително лесен в ЕС."

Той предупреждава и за по-широките последици: "Идеята някой на собствена глава да ги пуска в дивата природа, просто защото много му харесва в България – около Мадарския конник да се появи голяма котка, е престъпно и именно затова законодателството го е забранило."

Поука за бъдещето

Започна като някаква шега, продължава да изглежда комично. Но екзотичните животни далеч не са шега. Случаят с шуменската пантера е тест за системата – къде са пролуките, какви ще са реакциите и най-важните поуки – как да спасят животното.

Д-р Анатолий Замфиров завършва с мъдра мисъл: "Ако нещо се случи с африканските хипопотами, както се случва с африканските носорози, тази генна банка, която можеше светът да има в Латинска Америка, ще е тотално загубена."

Разстрелът на шуменската пантера би бил истински провал. Но още по-голям провал би било да продължим да затваряме очи пред нелегалната търговия с екзотични животни и последиците от безотговорното им отглеждане.