Институциите монтират радари заради техническо удобство, а не според риска

Контролът на средната скорост по българските пътища се оказва почти напълно неефективен, тъй като камерите се поставят заради техническо удобство, а не на базата на реалния риск. Това доказва новият експертен доклад на Института за пътна безопасност (ИПБ), който хвърля сериозна сянка върху начина, по който Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) и МВР се борят с войната по пътищата.

Статистиката разбива митовете

Въпреки че институциите отчитат общо намаление от 12 загинали в зоните със засилен контрол, експертите са категорични, че резултат има само на едно място в цялата страна. В цели 31 от 32 анализирани отсечки въвеждането на строгите мерки не е довело до съществена промяна в черната статистика.

Според данните на ИПБ, единственото реално изключение е участъкът Сопот – Голец в област Ловеч, който се намира по една от най-кървавите артерии – път I-4. Там броят на жертвите е спаднал драстично от 10 на едва 1 след монтирането на камерите. Анализаторите обаче подчертават, че тази единствена положителна аномалия само доказва липсата на системен ефект в останалата част от държавата.

Късмет вместо превенция

Като частично изключение се посочва и участъкът Вакарел – Ихтиман, където през 2024 година е отчетен спад от трима на един загинал. Подобни колебания обаче са наблюдавани системно и в други периоди без прилагане на контрол за средна скорост. Това поставя под сериозно съмнение пряката причинно-следствена връзка между камерите и оцеляването на хората в този район.

Експертите изтъкват още един критичен фактор – намалението на жертвите в някои територии често се дължи на чист късмет или на липсата на тежки инциденти с много пътници в един автомобил, а не на реално променено поведение на шофьорите вследствие на глобите.

Контрол на "лесното"

Основният проблем, според анализаторите, е абсолютно грешният избор на локации. Участъците за контрол на средната скорост се избират не там, където стават най-много катастрофи, а там, където държавата има вече изградена и готова техническа инфраструктура. На практика се контролират "лесните“ зони, а същинските отсечки на смъртта остават без надзор.

"Контролът на средна скорост, прилаган единствено в участъци с налична техническа инфраструктура, не оказва съществено и системно влияние върху намаляването на пътнотранспортния травматизъм", заявяват от ИПБ.

От института са категорични, че самото санкциониране и натрупването на фишове не прави пътя автоматично по-безопасен. За да има реален спад на жертвите, е необходим целенасочен избор на наистина рискови участъци и прилагане на комплексни мерки за пътна безопасност, а не стратегия за глобяване "на парче".